О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.124
гр.София, .09.02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1123/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Г. Т., Р. Б. А. и А. Д. Р. са подали касационна жалба вх. № 7013/05.08.2009 год. срещу въззивното решение № 194 от 08.07.2009 год. по в.гр.дело № 248/2009 год. на Хасковския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, с което е оставено в сила решение № 129 от 27.02.2009 год. по гр.дело № 1637/2007 год. на Хасковския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите и от Е. С. Р. и К. С. Р. иск срещу Г. П. Б. , Щ. А. Б. , А. Г. П. и Х. Г. П. за приемане за установено, че ответниците не са собственици на ? идеална част от магазин в гр. Х., ул.”О” № 16 на партерния етаж с площ 32.05 кв.м. и мазе под магазина, с кад. № 7* със съответните идеални части от общите части от триетажна сграда с кад. № 7* построена в дворно място с кад. № 7* от 1981 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решения №№ 1 от 14.01.1981 год. по гр.дело № 3279/1980 год., І г.о., 145 от 11.04.1990 год. по гр.дело № 53/1990 год., ІV г.о. и 2295/07.10.1971 год. по гр.дело № 1455/1971 год., ІІ г.о. на ВС; №№ 454 от 02.04.2007 год. по гр.дело № 363/2005 год., ІІ г.о. и 1056/24.10.2007 год. по гр.дело № 1171/2006 год., ІV г.о. ВКС и б/ произнасянето по отношение на тежестта на доказване при отрицателен установителен иск е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното, преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване:
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на отрицателния установителен иск, въззивният съд е приел най-напред, че с изграждането на новата триетажна сграда на мястото на магазина, при което на ниво партер е била развита стълбищна клетка със застроена площ от 9.87 кв.м., предназначена да осигурява достъп до горните етажи, не е било извършено реално разделение на собствеността на първия етаж на магазина. Прието е, че ответниците не са изгубили придобитата възмездно от тях с нотариален акт № 37 от 09.06.1994 год. ? идеална част от магазина, доколкото тази идеална част не може да бъде реално обособена в рамките на общата площ, защото липсвала извършена делба по надлежния ред. Според въззивния съд, дори да се приеме тезата за фактическо разпределение на имота, това не можело да се отрази върху правата на ответниците, които оставали ненакърнени. Прието е, че ответниците не са отчуждавали своята идеална част в резултат на извършената от тях след реализиране на новото строителство продажба на горните етажи над магазина, предмет на нотариален акт № 69 от 19.03.1997 год. Въззивният съд е приел, че нотариално заверената на 17.04.1996 год. клетвена декларация, с която ответниците се задължили да изградят отделен вход за първия етаж и стена, която да го разделя от стълбището, не означава, че с подписването на този документ са обективирали намерение да планират или осъществят реалното разпределение помежду си на дяловете в съсобствеността, която да бъде прекратена по този начин, тъй като няма годна сделка, с която това да се осъществи.
Решаващият мотив на въззивната инстанция е, че съсобствеността върху магазина не е била прекратена поради липсата на извършена по надлежния ред делба или чрез годна разпоредителна сделка, поради което не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния съд, илюстрирана с решение № 2* от 07.10.1971 год. по гр.дело № 1455/1971 год. ІІ г.о., решение № 1 от 1 от 14.01.1981 год. по гр.дело № 3279/1980 год. І г.о. и решение № 145 от 11.04.1990 год. по гр.дело № 53/1990 год. ІV г.о. Споменатите решения биха били евентуално относими към допълнителното съображение на въззивния съд, според което стълбищната клетка със застроена площ от 9.87 кв.м./или 11.04 кв.м. по действащата кадастрална карта/, изградена, за да осигурява достъп до етажите над магазина, има обслужващо предназначение и „тъй като не представлява самостоятелен обект, а е принадлежност към главната вещ-магазина, не може да бъде предмет и на уреждане на собственически отношения в качеството си на обща част”. Доколкото обаче решаващата воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение е обусловена преди всичко от отрицателния отговор на въпроса дали при изграждане на новата постройка с развитата на ниво партер стълбищна клетка със самостоятелен вход, предназначена да осигурява достъп до горните етажи, е било извършено реално разделение на собствеността на първия етаж на магазина, липсва предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 454 от 02.04.2007 год. по гр.дело № 363/2005 год. ІІ г.о. и решение № 1* от 24.10.2007 год. по гр.дело № 1171/2006 год. ІV г.о. ВКС, посветени на тълкуването на договорите, според метода, предписан от чл.20 ЗЗД, а именно: отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В случая, въззивният съд е тълкувал сделките, предмет на нотариален акт № 37, т.VІ, нот.дело № 1* от 09.06.1994 год. за продажба на ? ид.ч. от магазин от 42.73 кв.м. заедно с ? ид.ч. от дворното място със същата площ; на нотариален акт № 38, т.VІ, нот.дело № 1* от 09.06.1994 год. за учредяване право на надстрояване на втори и трети етаж на съществуващия магазин от 42.73 кв.м. и на нотариален акт № 69, т.ІІІ, нот.дело № 926 от 19.03.1997 год. за продажба на „… надстроените втори и трети етаж от триетажната търговска сграда с магазин и офиси всеки от тях на по 45 кв.м. двата със самостоятелен вход и стълбище”, във връзка с нотариално заверената на 17.04.1996 год. клетвена декларация, архитектурния проект от 17.03.1995 год. и строителните книжа и е направил свои изводи относно съдържанието на споменатите сделки, установявайки за себе си действителната воля на страните. Няма основание да се приеме, че съдът се е отклонил от методите на тълкуване, които установява чл.20 ЗЗД. Доколко обаче в резултат на извършеното тълкуване въззивният съд е установил действителната воля на страните е въпрос на преценка на правилността на обжалваното решение, каквато Върховният касационен съд би извършил само ако е налице поне една от алтернативно предвидените от чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК-тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Както се посочи, не е налице и противоречие на въззивното решение с решения на ВКС, постановени по отменения ГПК по същия правен въпрос /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато при разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателите не сочат непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито твърдят, че е налице за първи път произнасяне по аналогичен правен спор или че с решението на въззивния съд е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго.
По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 08.07.2009 год. по в.гр.дело № 248/2009 год. на Хасковския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, по жалба вх. № 7* от 05.08.2009 год., подадена от А. Г. Т., Р. Б. А. и А. Д. Р..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: