Р Е Ш Е Н И Е
№.113
гр.София, 10.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 933/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на адв. К от гр. З., пълномощник на Е. К. К. от с. Д., общ. Златоград, срещу въззивното решение № 400 от 27.12.2007 год. по в.гр.дело № 438/2007 год. на Смолянския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението, съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответниците по касация К. С. К., Ф. А. К. , Ю. С. С. и К. С. К., всички от с. Д., общ. Златоград са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е уважен частично иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, като е признато за установено по отношение на ответника/сега касатор/, че към 1983 година, когато е приет последният регулационен план на с. Д., ищците са собственици по наследство от С. К. и К. К. и по силата на давностно владение на празно дворно място с площ 35 кв.м. в с. Д., общ. Златоград, при граници: имот пл. № 181 на Е. К. К., имот пл. № 180 на А. К. К. , имот № 179 и детска градина в УПИ Х, в кв.27, отразен в жълт цвят на скицата към заключението на вещото лице. Прието е, че към приемане на кадастралния план на с. Д. от 1983 год., празно място с площ 145 кв.м., граничещо с детска градина и имоти 179, 180 и 181 било собственост на наследодателя на ищците, но не е било отразено като самостоятелен имот с кадастрален номер. На място съществувала част от същия имот с площ 35 кв.м., разположена северозападно в имот пл. № 181 и граничеща с имот пл. № 1* оградена със стени от каменна зидария, а останалата част от 110 кв.м. попадала в двора на детската градина, с разположени върху него детски съоръжения в УПИ Х Д. градина в кв.27.
Въззивният съд отменил решението в отхвърлителната му част и уважил иска и за останалата част от дворното място с площ 110 кв.м., за което приел, че към 1983 год. било включено в имот пл. № 1* собственост на ответника и по тази причина е отчуждено със заповед № 162 от 20.11.1989 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Решението е постановено по процесуално допустим иск по чл.53, ал.2, изр.второ от ЗКИР.
Съгласно § 6, ал.6 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията/ЗУТ/, действащите към деня на влизане на този закон в сила териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове могат да се изменят при условията и по реда на същия закон. Съобразно чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, влезлият в сила план може да се изменя и когато кадастралният план или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки. В тези случаи изменението на подробния устройствен план се допуска, след като се допълни, съответно поправи кадастралния план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно поправи кадастралната карта по реда на ЗКИР. Цитираната разпоредба не предвижда пряко основание за предявяване на иск за установяване на грешка или непълнота в кадастралния план, респ. в кадастралната карта, а урежда предпоставките за изменение на действащия подробен устройствен план, когато непълнотите или грешките не са свързани със спор за имуществено право. Разпоредбата обаче препраща към Закона за кадастъра и имотния регистър, не само за случаите, при които е налице спор за имуществено право при непълнота или грешка в кадастралната карта, но и за случаите, когато има спор за имуществено право при непълнота или грешка в кадастралния план. И за двата случая се прилага чл.53, ал.2, изр.второ от ЗКИР-грешките или непълнотите се отстраняват след решаване на спора за имуществено право по съдебен ред. Вярно е, че искът за имуществено право по чл.53, ал.2, изр.второ ЗКИР предполага винаги наличност на два съседни имота, които към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план са били собственост на различни лица. Активната материалноправна легитимация по този установителен иск предполага ищецът да е бил собственик на имота или да е правоприемник на собственика на този имот към същия момент. Във всички случаи, ищецът следва да основава иска си на обстоятелства, от които извежда своето/или на праводателя си/ право на собственост към момента на заснемане на кадастралната основа. Правилното формулиране на петитума на исковата молба по чл.53, ал.2, изр.второ от ЗКИР включва не само искане за установяване непълнота или грешка в кадастралната основа, но и искане за установяване съществуването на спорното имуществено право в полза на ищеца /респ. праводателя му/ към момента на одобряване на действащия подробен устройствен план.
В случая, ищците претендират, че към момента на влизане в сила на действащия план от 1983 год. наследодателят им С. К. К. , б.ж. на с. Д., починал на 12.11.2005 год., е бил собственик по давност на празно дворно място от 145 кв.м., при граници: имот на Е. К. К.-пл. № 181/изток/; имот на А. К. К. №180/север/; имоти с пл. №№ 182 и 183 на Т. Х. К. и С. А. Б. /юг/; УПИ Х- Д. градина/запад/. Твърдят, че при заснемане на кадастралната основа на единствения, действащ и сега подробен устройствен план на с. Д. от 1983 год., процесният имот не бил заснет със самостоятелен планоснимачен номер, а неправилно бил заснет и записан като част от имот пл. № 181 в кв.27 на името на ответника Е. К. К.-техен родственик. Имот пл. № 181 с обща площ 390 кв.м., ведно с построените в него сгради е бил подарен на Е. К. с нотариален акт № 1, т.ІІ, рег. № 1* нот.дело № 204 от 12.09.2003 год., съобразно който акт е записан на същия ответник в разписната книга към действащия план на с. Д..
П. тези данни, интересът от иска по чл.53, ал.2, изр.второ от ЗКИР в случая е налице, доколкото ищците претендират право на собственост към един минал момент – този на изготвяне на кадастралната основа на единствения подробен устройствен план на с. Д. от 1983 год., като за допустимостта на иска е достатъчно твърдението им, че процесното празно дворно място от 145 кв.м. съставлявало отделен имот, който погрешно бил заснет и записан като част от имот пл. № 1* вместо да бъде заснет със самостоятелен планоснимачен номер на името на наследодателя им С. К. К. Споменатото условие за допустимост на иска – наличието на два съседни имота към релевантния момент на заснемане на кадастралната основа на плана от 1983 год. е налице, а дали фактическото и правно положение действително е било така към същия момент, е въпрос на основателност на претенцията. Ищецът по иск по чл.53, ал.2, изр.второ ЗКИР може да има интерес от предявяването му даже и ако непълнотата или грешката при заснемане на кадастралната основа нямат значение за регулационните предвиждания, когато поправката засяга само кадастралния план. И да не последва изменение на плана, а само отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната основа, интересът от предявяване на иска се разкрива и от процесуалното поведение на ответниците, които отричат претендираното от ищците право.
Решението на въззивния съд е и законосъобразно.
От преценката на събраните в двете инстанции гласни и писмени доказателства обосновано е прието, че процесният имот с площ от 145 кв.м. попада в кафяво в кодирания контур на скицата, изготвена от вещото лице инж. В/л.24 от гр.дело № 28/2007 год. на ЗРС/. От разпитаните пред първата инстанция свидетели Ф. М. К. и Х. Ю. К. /с.з. на 16.04.2007 год./ е установено, че процесното място винаги е ползвано от наследодателя на ищците, а след смъртта му/през 2005 год./-от самите тях, като владението е продължило повече от 30 години. В отговори на въпроси на съда по реда на чл.114, ал.1 ГПК/отм./ в заседанието на 16.04.2007 год., ответникът/касатор/ заявил, че няма претенции за 20-30 кв.м. от процесното място, другата част попада в детската градина, а при решаване на делото в заседанието на 04.06.2007 год.: „Не ползваме нищо от тези 145 кв.м., това е детска площадка”.
От заключението на вещото лице Д. Ф. Х. /л.37-38 от в.гр.дело № 438/2007 год. на СмОС/ и от устните разяснения на експерта в заседанието на въззивния съд на 23.10.2007 год. е установено, че липсват данни за площта, която се отчуждава от имот пл. № 181 в кв.27 със заповед № 162 от 20.11.1989 год. и за детска градина, както и данни, че е било изплатено определеното в полза на Е. К. К. парично обезщетение. Вещото лице е уточнило, че процесният имот е отделен от имота на ответника/касатор/ Е. К. К., който е застроен със сгради, а съществува и допълнително застрояване на границата между двата имота. Същественото за спора е, че процесните 145 кв.м. са останали записани на името на ответника Е. К. К./сега касатор/, като част от имот пл. № 1* независимо от отчуждаването на част от същия имот и включването й в парцел **** в кв.27-за детска градина.
В обобщение, обжалваното решение е процесуално допустим, законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за обезсилване по чл.218б, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ и за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация К. С. К., Ф. А. К. и Ю. С. С. разноски за касационното производство в размер на 100/сто/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 400 от 27.12.2007 год. по в.гр.дело № 438/2007 год. на Смолянския окръжен съд.
Осъжда Е. К. К. от с. Д., общ. Златоград, обл. Смолян да заплати на К. С. К., Ф. А. К. и Ю. С. С. от с. Д., общ. Златоград сумата 100/сто/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: