О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр.София,20.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 73/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Г. Й., Н. Г. Й. , Г. Й. Й. , Д. Л. Д. , Й. В. М. , К. В. М. , С. П. М. , М. Г. Й. , К. Л. Г. , Р. Л. Й. , Л. Л. С. , А. Й. Е. , Г. Н. П. , Г. Г. Г. , Н. Г. П. и Л. Г. Й. , Б. Л. П. , В. П. М. , М. П. Й. , С. П. М. , П. Д. Н. , Д. П. Н. и Й. П. Н. , със съгласието на баща си П, са подали касационна жалба вх. № 3* от 05.12.2008 год. срещу въззивното решение № 620 от 29.10.2008 год. по в.гр.дело № 503/2008 год. на П. окръжен съд, трети въззивен съд, с което е оставено в сила решение № 76 от 07.07.2005 год. на П. районен съд. С първоинстанционното решение е прието за установено спрямо касаторите, че „А”О. , гр. П. е собственик на имот с пл. № 4* и за него са отредени УПИ ХХІІІ-4458, УПИ ХХІV-4458 и УПИ ХХV-4458 в кв.225 по плана на гр. П. с площ 1630 кв.м.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторите се позовават на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. на ОСГК, решение № 4* от 29.12.1980 год. по гр.дело № 3005/1980 год. І г.о. на ВС, решение № 1* от 15.03.2000 год. на ВАС, ІІ отд. по адм.дело № 7214/1999 год. и решение № 460 от 15.12.1993 год. по адм.дело № 2171/1992 год. ІІІ г.о. на ВС.
Ответникът по касация „А”О. , гр. П. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Не е налице твърдяното противоречие с решение № 4* от 29.12.1980 год. по гр.дело № 3005/1980 год. на Върховния съд, І г.о., с което се приема, че договорът за продажба на изцяло чужда вещ не е нищожен, но не произвежда действие по отношение на действителния собственик и не може да му се противопостави. Касаторите се позовават на споменатото решение в подкрепа на довода си, че ищцовото дружество не е придобило собствеността, защото имотът бил реституиран в тяхна полза преди приватизацията на предприятието, а според тях, никъде в документите, установяващи имотите, включени в имуществото на продаваното предприятие не бил включен процесния имот. Доколкото въззивният съд е приел, че процесният имот е бил включен в баланса на „А”ЕО. през 1993 год. и активната материалноправна легитимация на дружеството-ищец произтича от разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./, твърдението, че имотът не е бил включен в имуществото на приватизиращото се дружество, касае обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение, които обаче могат да се преценяват само ако е налице някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. С други думи, дали обект на приватизацията е бил и отразения в АДС № 1* от 17.06.1993 год. имот от 9537 кв.м. „гаражна площадка” с постройки, предоставен за оперативно управление на „А”ЕО. , е въпрос, свързан с основателността на иска за собственост, а не с наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Липсва противоречие на въззивното решение и с решение № 460 от 15.12.1993 год. по адм.дело № 2171/1992 год. на ВС, ІІІ г.о. Въз основа на преценка на заключението на вещото лице инж. В е прието, че сред отчуждените със заповед № 72 от 05.04.1962 год. и описани в АДС № 1* от 17.06.1993 год. имоти, няма имот, записан на Р. Л. П. Прието е по-нататък за безспорно, че към 1957 год., имота, за който ищците претендират да е отчужден от наследодателката им, е бил полски имот, намиращ се извън регулацията, който не е заснеман самостоятелно и не е ясно какви са границите му. Характерът на имота като земеделски към момента на отреждането му, както и липсата на документи за отчуждаването му в реституционната преписка и в заповед № 212 от 28.04.1998 год. на кмета на Община П. за отмяна на отчуждаването „за част от имота на наследници на Р. Л. П. ” са довели въззивния съд до извода, че не са били налице условията на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В този смисъл позоваването на решение № 460 от 15.12.1993 год. по адм.дело № 2171/1992 год. на ВС, ІІІ г.о., според което въпреки непредставянето на отчуждителна заповед, от писмените доказателства се установява наличие на отчуждаване по ЗПИНМ/отм./, не е достатъчно, за да обоснове наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с цитираното решение.
На последно място, не е налице противоречие на обжалваното решение и с тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, според т.4 от което косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство и по възражение за материална незаконосъобразност акта за реституция на имота. Тълкувателният акт има предвид хипотезата на предявен иск от лицето, което се позовава на реституционния акт по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, легитимиращ го като собственик, срещу трето физическо или юридическо лице, което държи реституирания имот или оспорва правото на собственост на ищеца. В хипотезата, при която иск за собственост е предявен от третото физическо или юридическо лице, което не е взело участие в реституционното производство, косвеният съдебен контрол за материална законосъобразност на акта по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има преюдициално за изхода на спора значение, като уважаването на претенцията е в зависимост и от липсата на някое от благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията, а именно хипотезите на чл.1, ал.1-3, чл.2 и чл.3 от реституционния закон. Тази преценка съдът е длъжен да направи, защото в противен случай ищецът би се оказал обвързан от резултата на административното производство по реституцията, в което не е могъл да участва и да се защити. В исковата молба от 09.02.2004 год. се поддържа, че заповед № 212 от 28.04.1998 год. е нищожна и защото към момента на постановяването й имотът не е бил собственост на държавата, а е бил включен в капитала на търговското дружество.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 620 от 29.10.2008 год. по в.гр.дело № 503/2008 год. на П. окръжен съд, трети въззивен състав, по жалба вх. № 3* от 05.12.2008 год., подадена от Д. Г. Й. , Н. Г. Й. , Г. Й. Й. , Д. Л. Д. , Й. В. М. , К. В. М. , С. П. М. , М. Г. Й. , К. Л. Г. , Р. Л. Й. , Л. Л. С. , А. Й. Е. , Г. Н. П. , Г. Г. Г. , Н. Г. П. , Л. Г. Й. , Б. Л. П. , В. П. М. , М. П. Й. , С. П. М. , П. Д. Н. , Д. П. Н. и Й. П. Н. със съгласието на баща си П. Н.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: