О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1119
гр.София, 10.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 698/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. Б. А., Г. Б. Б. и Н. Б. А. са подали касационна жалба вх. № 1* от 15.04.2009 год. срещу въззивното решение от 25.02.2009 год. по гр.дело № 3720/2007 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 10.04.2000 год. по гр.дело № 525/1993 год. на Софийския районен съд, 27-ми състав за отхвърляне на предявения от касаторите иск по чл.7 ЗВСОНИ срещу С. Д. С. , Д. С. В. и С. о. и с което след като е отменено решението от 20.07.2007 год. по гр.дело № 525/1993 год. на Софийския районен съд, 31-ви състав, е отхвърлен иска на касаторите по чл.108 ЗС срещу Д. С. В., С. С. С., С. о. , М. на финансите и М. на р. р. и благоустройството за предаване владението на апартамент с площ 57.28 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, баня, клозет и входно антре, находящ се в сградата на ул.”Д”/сега „В”/ № 42.
П. се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове по чл.7 ЗВСОНИ и по чл.108 ЗС.
Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочат следните материалноправни и процесуални въпроси, които според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона и за р. на правото, а именно: а/ каква е правната същност на норма на чл.6, ал.1 от Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия /ЗНЧИМП/? Д. тя е оборима, необорима презумпция или фикция? б/ имат ли материалноправна легитимация по иск по чл.7 ЗВСОНИ лицата съдружници в частни индустриални предприятия, одържавени по ЗНЧИМП, ако недвижимият имот, ползван от търговското дружество е бил индивидуална собственост на съдружника, но е отнет от дружеството по силата на фикцията на чл.6, ал.1 ЗНЧИМП? в/ имат ли доказателствена тежест по чл.127 и сл. ГПК/отм./ ищци по чл.7 ЗВСОНИ за правото на собственост върху недвижими имоти, които са се ползвали за дейността на национализирани частни индустриални и минни предприятия и от които същият имот е бил отнет на основание чл.2 и чл.6, ал.1 ЗНЧИМП?
Ответникът по касация С. С. С. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията по чл.7 ЗВСОНИ е, че ищците/сега касатори/ не са активно материалноправно легитимирани да предявят този иск като наследници на А. Н. А. , съдружник в прекратеното „К”ООД, защото не са доказали, че дружеството е било собственик на недвижимия имот към момента на одържавяването му по чл.2 от ЗНЧИМП. С оглед на това, съдът е приел, че не е необходимо да се изследва наличието на материалноправна легитимация на ответниците да отговарят по предявения иск, както и да се установява нищожността на сделката от 08.09.1968 год. на заявените в исковата молба основания – незаконно преустройство на процесното помещение и прехвърляне на собствеността върху имота на наследодателите на ответниците, без последните да са били наематели на същото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че формулираните с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване материалноправни и процесуалноправни въпроси не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Т”, според най-широкото определение на понятието се състои в разкриване точния смисъл на правната разпоредба ч. тълкуването й. Точното прилагане на закона е изясняване на установеното в закона правило и съответно неточното му прилагане е създаването на правило, различно от установеното в закона. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за р. на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, жалбоподателите не сочат непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито твърдят, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен спор, нито че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Оплакванията за нарушение на чл.7 ЗВСОНИ във връзка с чл.2, ал.1 ЗВСОНИ във връзка с чл.6, ал.1 ЗНЧИМП, както и за съществени нарушения на чл.2, чл.127, ал.1, чл.128, ал.1, изр.първо и чл.188 ГПК/отм./ могат да бъдат разгледани по същество, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както се посочи обаче, от една страна, разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК има предвид противоречива или неправилна практика на Върховния касационен съд, чието преодоляване става ч. издаване на тълкувателни решения. При липса на практика на Върховния касационен съд, разглеждането на касационната жалба, когато това е от значение за развитието на правото се разрешава от конкретния състав ч. тълкуване, с което се цели преодоляване непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон – чл.5 ГПК.
Към изложеното дотук следва да се добави още и че въззивното решение не съдържа мотиви досежно вида и характера на правната норма на чл.6, ал.1 ЗНЧИМП, за да се подлагат те на преценка в производството по чл.290 ГПК с оглед евентуална промяна на съдебна практика по приложението на разпоредбата, респ. осъвременяването на такава практика.
Не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа позоваване единствено на раздел Г от мотивите на тълкувателно решение № 1 от 1.05.1995 год. на ОСГК на Върховния съд, в началото на които се посочва, че целта на ЗВСОНИ е да се възстанови собствеността върху имотите, отчуждени по изброените в чл.1 и чл.2 закони, в полза на лицата, от които са отнети. Споменатият раздел от тълкувателния акт има за предмет въпроса: дължи ли се равностойността на подобренията в отчуждените по законите по чл.1 и 2 ЗВСОНИ недвижими имоти, извършени преди влизането му в сила? О. в първоначалната редакция на чл.3, ал.1 ЗВСОНИ беше предвидено, че собствеността върху имотите по чл.1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон, а с допълнението с ДВ, бр.107 от 18.11.1997 год. бяха добавени още и „другите правоприемници”, а се създаде и второ изречение, според което „правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели”. В случая, въззивният съд е пиел, че съгласно акт за държавна собственост № от 08.10.1949 год. процесният имот е отчужден на основание чл.2 ЗНЧИМП от фабрика „К”/”Кълбо”ООД/ и че наследодателката на ищците/сега касатори/ А. Н. А. е била съдружник в прекратеното дружество, но че не се установява дружеството да е било собственик на имота към датата на одържавяването му. С оглед на това, не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на раздел Г от т.р. № 1 от 17.05.1995 год. на ОСГК на ВС, за да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Позоваването на решения № 154 от 1914 год. на ІІ г.о. на ВКС и № 304 от 1935 год. на ІІІ г.о. на ВКС по приложението на чл.287,288, 291 и 292 от Закона за гражданското съдопроизводство /ДВ, бр.246 от 01.02.1930 год., отм. „И”, бр.13 от 08.02.1952 год./ не може да послужи като основание за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Такова основание е налице, когато в обжалваното въззивно решение въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегии, на общото събрание на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В заключение, липсват основания за до пускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.02.2009 год. по гр.дело № 3720/2007 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав по жалба вх. № 1* от 15.04.2009 год. на Й. Б. А., Г. Б. Б. и Н. Б. А. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: