О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.711
гр.София, .31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 662/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Й. М. и М. Й. Н. от гр. О. са подали касационна жалба вх. № 1* от 15.05.2009 год. срещу въззивното решение № 47 от 15.04.2009 год. по в.гр.дело № 62/2009 год. на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 246 от 23.12.2008 год. по гр.дело № 254/2008 год. на О. районен съд в частта му относно допускането до делба на гараж № 4 по заключението на вещото лице, както и относно квотите за делба на останалите три гаража и две тоалетни. Въззивният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, като е направил препращане и към мотивите на решението на районния съд съгласно чл.272 ГПК. Прието е, че гаражни клетки №№ 1* и 3 са строени с общи средства и труд на мястото на стария навес, съществуващ към 1967 год., поради което са съсобствени между страните и следва да се допуснат до делба при равни квоти – по 1/3 идеална част за всеки от съделителите. Прието е, че гаражна клетка № 4 не представлява самостоятелен обект, като част от общия навес, поради което въпросът от кого и с какви средства е строена, следва да бъде разгледан във фазата по извършване на делбата – по сметките между съделителите.
Жалбоподателите поддържат най-напред оплакване за необоснованост на въззивното решение. Твърдят, че ответницата заявила в съдебно заседание, че гараж № 4 бил направен само от Д. Й. М., но съдът незаконосъобразно приел, че се касае за подобрение в съсобствения имот, а и не изложил мотиви по възражението им за придобиване на същата постройка по давност, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Жалбата съдържа оплакване за необоснованост на решението в частта, с която е прието, че гаражни клетки №№ 1,2 и 3 са новоизградени с общи средства и труд на мястото на стар навес. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основание за допускане касационно обжалване на решението се сочи необходимостта от произнасяне на ВКС по въпроса: има ли право въззивният съд да се позове на чл.272 ГПК, когато се атакува първоинстанционното решение поради необоснованост. Поддържа се, че в тези случаи въззивният съд няма право да препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Ответницата по касация Е. Й. Н. от гр. О. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице сочената от касаторите предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Въззивното производство е било образувано по жалба на ищците/сега касатори/ срещу първоинстанционното решение в частта му относно допускането до делба на гаражна клетка № 4 по заключението на вещото лице, както и относно квотите за делба на останалите три гаражни клетки и две тоалетни. Жалбата е съдържала оплаквания за необоснованост на решението в атакуваните части и е поискана отмяната му с постановяване на ново, с което искът за делба на гараж № 4 да бъде отхвърлен, а квотите на съделителите в допуснатите по делба три гаражни клетки и две тоалетни да се определят както следва: 5/9 идеални части за Д. Й. М., 2/9 идеални части за М. Й. Н. и 2/9 идеални части за Е. Й. Н.. Ж. не са направили искане за събиране на нови доказателства.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е необходимо: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Касаторите не сочат непълноти или неясноти на конкретни правни норми, а твърдят, че се касае за неизпълнение на вменено задължение на съда по чл.12 ГПК да прецени всички доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение.
Съгласно чл.272 ГПК, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да мотивира своето решение, като при мотивировката на решението си може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва само когато има съвпадение на фактическите и правните констатации, а не само на крайния резултат от решаващата дейност и последната е еднаква по обем и при двете инстанции, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в този случай, макар и да препраща към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. В случая, въззивният съд е изложил и свои собствени мотиви при преценката на показанията на свидетелите и на останалите доказателства, както по отношение допустимостта до делба на процесните постройки, така и относно квотите, при които е допусната делбата между сънаследниците, а не се е задоволил само формално да препрати към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед на това, не би могло да се приеме, че ще са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване в случаите на приложение на чл.272 ГПК, когато оплакванията са били за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК е дефект на решението, изразяваща се в опорочаване истинността на изводите на въззивния съд, т.е. на неговите изводи по фактите, което не кореспондира с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за отклонение от практиката на ВКС или противоречива практика на съдилищата. За да се обоснове допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение, не е достатъчно оплакването за неговата необоснованост, а е необходимо аргументиране, че е налице произнасяне по правен въпрос, което да наложи намесата на ВКС с оглед еднаквото му решаване от съдилищата. Както се посочи обаче формулираният от касаторите въпрос по приложението на чл.272 ГПК не попада в хипотезите, които има предвид чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 15.04.2009 год. по в.гр.дело № 62/2009 год. на Т. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 15.05.2009 год. на Д. Й. М. и М. Й. Н. от гр. О..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: