О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр.София, 13.01. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1068/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Н. И. от гр. Д. е подал касационна жалба вх. № 2* от 29.07.2009 год. срещу въззивното решение № 406 от 22.06.2009 год. по в.гр.дело № 278/2009 год. на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 19 от 16.02.2009 год. по гр.дело № 134/2008 год. на Д. районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу Г. Г. С. и С. Д. С. иск по чл.109 ЗС за премахване чрез събарянето им на построените в източната част на поземлен имот с идентификатор 72624.622.168 по кадастралната карта на гр. Д. постройки: гараж със застроена площ 17 кв.м., представляващ сграда с идентификатор 72624.622.168.6 и второстепенна постройка със застроена площ 8.80 кв.м., паянтова конструкция и предназначение – склад и тоалетна.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяна на същото и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане касационно обжалване на решението се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на ВС, както и на решение № 1* от 16.11.1992 год. по гр.дело № 1038/1992 год. на ВС, ІV г.о. и на решение № 936 от 17.07.2007 год. по гр.дело № 506/2005 год. на ВКС, V г.о. и б/ достатъчно ли е самото изграждане и държане на незаконни постройки в съсобствен имот, за да бъде уважен негаторен иск?
О. по касация Г. Г. С. и С. Д. С. от гр. Д. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отхвърли негаторната претенция за премахване на изградената от ответниците незаконно /без строителни книжа/ през 1977 год. в съсобствения на страните недвижим имот постройка – гараж със застроена площ 17 кв.м., въззивният съд е приел, че се касае за временно строителство, което е допустимо съобразно разпоредбите на ЗТСУ/отм./ и ЗУТ и представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Според окръжния съд, уважаването на негаторния иск не е обусловено единствено от незаконността на строителството, а и от обективното смущаване правото на ищеца. В случая е прието, че се касае за фактическо състояние, продължило повече от 30 години, вкл. разпределено ползване на имота от съсобствениците с поставена от самите тях ограда и не е било установено твърдението в исковата молба, че гаражът и тоалетната и склада, макар и незаконни, пречат на свободния достъп на ищеца до притежаваната от него в съсобствения имот къща.
Приетото от въззивния съд не противоречи на константната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, илюстрирана и с посочените от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдебни актове на върховната съдебна инстанция.
За да бъде уважена една негаторна претенция, не е достатъчно само да се установи, че постройката е незаконна и че не се намира на допустимото отстояние от страничната дворищнорегулационна линия. Това ще е само първата от предпоставките, кумулативното наличие на които прави основателен един иск по чл.109 ЗС. Неоснователно действие по смисъла на същата разпоредба може да е налице дори и тогава, когато един строеж е съобразен с одобрен архитектурен проект и дадено строително разрешение, но въпреки това пречи на собственика на съседен имот да упражнява своето право. Ищецът обаче носи доказателствената тежест да установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него вещно право. Изложеното важи и за случаите, при които съсобствениците са разпределили помежду си реалното ползване на общия имот и на всеки от тях е отредена реална част, съответстваща на идеалните им части от съсобствеността. И при тях, засегнатият от неправомерни действия на друг съсобственик разполага с исковата защита по чл.109 ЗС. Искът може да се предяви както срещу съсобственик, който извършва неоснователни действия в отредена за ползване от друг съсобственик реална част от вещта, така и срещу съсобственик, който предприеме неправомерни действия в частта, която е предоставена за реално ползване на самия него. И в двата случая обаче ищците носят тежестта да докажат, че е налице конкретна пречка да упражняват правото си на собственост в пълния му обем.
Не е налице противоречие на въззивното решение с решение № 1* от 16.11.1992 год. по гр.дело № 1038/1992 год. на ВС, ІV г.о., в съобразителната част на което е посочено, освен, че извършеното строителство е неузаконимо, още и че „ограничава ползването на част от дворното място, граничещо с ответниците, като последните ще преминават по стълбището с височина над оградата в непосредствена близост с тази ограда, ще ползват терасата, с което ще нарушават правото на безпрепятствено ползуване от ищците на цялото им дворно място”.
В решение № 936 от 17.07.2007 год. по гр.дело № 506/2005 год. на ВКС, V г.о. се изхожда отново не само от незаконността на извършеното строителство, но и от невъзможността за узаконяването му. В обжалваното решение е прието, че се касае за търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, според който текст строежи, осъществени до 07.04.1987 год./дата, фиксирана с ПМС № 4 от 1988 год.-обн., ДВ, бр.11 от 19.03.1988 год./ без строителни книжа, но допустими по действащите подробни и градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им са търпими и не подлежат на премахване. А щом законът не позволява премахване на строежи, осъществени без строителни книжа, на по-голямо основание това следва да важи и за случаите, когато същите не пречат на съсобственика да упражнява правото си в пълен обем.
Въззивното решение не противоречи и на тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на ВС, в което се подчертава, че искът по чл.109 ЗС предоставя защита на правото на собственост когато се ограничава, смущава или се пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота/ според нейното предназначение, както и че исковата защита може да се упражни и срещу съсобственик, ако при упражняване на своите права последният създава ограничения, смущения или заплашване на правата на своя съсобственик.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание би било налице например ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението не се съдържат твърдения, че е налице подобна хипотеза, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 22.06.2009 год. по в.гр.дело № 278/2009 год. на Д. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 29.07.2009 год. на С. Н. И. от гр. Д..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: