Р Е Ш Е Н И Е
№..449
гр.София, 07.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3354/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на адв. Т, пълномощник на М. А. Б. от гр. В., срещу въззивното решение № 161 от 01.12.2005 год. по в.гр.дело № 323/2005 год. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 399 от 20.07.2005 год. по т.дело № 358/2004 год. на Варненския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответницата по касация Е. Г. Ш., действаща като ЕТ”С”, гр. В., е на становище, че жалбата е недопустима, а раз гледана по същество – неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е уважен предявения срещу жалбоподателката иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ, като е осъдена да заплати на ЕТ”С” сумата 12 719,73 лева неотчетени фирмени парични средства. Прието е за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение за времето от 01.12.2002 год. до 05.03.2004 год. и ответницата/сега касатор/ изпълнявала длъжността „търговски представител/ и „продавач”, като отговаряла за т.н. „външни обекти”, т.е. зареждала търговски обекти със стоки от фирмената номенклатура, отчитайки ежемесечно отчетените от партньорите пари от реализираните продажби. При приключване на финансовата 2003 год. било установено, че намаляването на оборота се дължи на неотчетени от М. Б. фирмени средства в размер на 12 719,73 лева, която сума била установена от извършената ревизия съгласно заповед от 28.01.2004 год. Размерът на неотчетените от Б. парични средства бил установен и от изслушаните съдебно-счетоводни експертизи. Първоинстанционният съд основал извода си за уважаване на иска и на чл.114, ал.3 ГПК/отм./, като приел за доказани обстоятелствата, за изясняване на които ответницата/сега касатор/ не се явила в съдебно заседание, за да отговори на въпроси, свързани с дадените от нея на 28.01.2004 год. писмени обяснения, съдържащи признание, че е налице дефицит на финанси на стойност около 5 000 лева.
Въззивният съд потвърдил решението, като на свой ред приел, че неотчетените суми са в размер на 12 719,73 лева, позовавайки се на заключенията на единичната и тройната съдебно-счетоводни експертизи, както и на чл.114, ал.3 ГПК/отм./, като намерил за ирелевантни за спора твърденията на ответницата /сега касатор/ за липса на първични счетоводни документи.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира оплакванията в жалбата срещу въззивното решение за неоснователни поради следните съображения:
Исковата претенция по чл.207, ал.1, т.2 КТ, предявена на 17.05.2004 год. при действието на чл.80, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ в редакцията му след изменението и допълнението с § 9 от ЗИД, ДВ, бр.105 от 08.11.2002 год., има за предмет обезщетение за вреда, причинена от отчетник при изпълнение на трудови функции и трудовият спор е бил родово подсъден като първа инстанция на съответния районен съд. Когато обаче подсъдно на районния съд дело погрешно е разгледано от окръжния съд, без последният да го е иззел по реда на чл.80, ал.2 ГПК/отм./, постановеното от него решение не може да бъде обезсилено само на това основание /чл.94 ГПК, отм./, нито подлежи на обезсилване въззивното решение по същото дело, постановено от съответния апелативен съд. Процесуалният закон има в предвид, че решаването на делото от окръжния съд не само не е намалило, а е увеличило гаранциите за правилността на решението. С други думи, допуснатото нарушение на чл.80, ал.2 ГПК/отм./, при което Варненският окръжен съд е постановил решение по делото като първа инстанция, вместо да го препрати на съответния районен съд, не съставлява основание за обезсилване и на въззивното решение, постановено от Варненския апелативен съд.
Оплакването за съществено нарушение на чл.114, ал.3 ГПК/отм./ също е неоснователно. В заседанието на първоинстанционния съд на 16.12.2004 год. ответницата/сега касатор/ е била задължена на основание чл.114, ал.1 ГПК/отм./ да се яви лично в следващото заседание, за да отговори на конкретен въпрос. В заседанието на 16.12.2004 год., както и в предхождащото го заседание на 07.10.2004 год. ответницата/сега касатор/ е била представлявана от упълномощения от нея на 31.05.2004 год. адвокат /срвн.пълномощно на л.28 от гр.дело № 358/2004 год. на ВОС/. Процесуалният представител на ответницата/касатор/ е взел участие и в заседанието на окръжния съд на 03.02.2005 год., когато е решено делото в първата инстанция, като в протокола е записано неговото изявление, че доверителката му живее от няколко месеца в София и не може да се яви предвид метеорологичните условия за обяснения по чл.114 ГПК. Обстоятелството, че из пратената лично на ответницата/касатор/ призовка за заседанието на 03.02.2005 год., съдържаща въпроса по чл.114, ал.1 ГПК/отм./ и предупреждението за последиците от неизпълнение на задължението, е била върната в цялост със забележка, че съпругът на страната няма никаква връзка с нея /л.96 от делото в първата инстанция/, не дава основание да се приеме, че жалбоподателката не е била известена за задължението си да се яви лично и да отговори на формулирания в заседанието на 16.12.2004 год. въпрос, както и за неблагоприятните последици ако възприеме описаното в чл.114, ал.3 ГПК/отм./ поведение. Страната не е доказала, че е била възпрепятствана поради някаква причина да се яви в заседанието на 03.02.2005 год., за да отговори на въпроса на съда. Липсват оплаквания в тази насока и във въззивната жалба.
Оплакването, че жалбоподателката е била лишена от възможността да вземе участие в заседанието на въззивната инстанция на 15.11.2005 год. е неоснователно. За това заседание страната е била призована редовно по реда на чл.46, ал.2 ГПК/отм./ чрез своя съпруг В на 17.09.2005 год./срвн.разписката на л.12 от гр.дело № 323/2005 год. на ВАС/. Обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателката е заболял внезапно на 14.11.2005 год. не е съставлявало основание за въззивния съд да отложи делото. Разпоредбата на чл.107, ал.2 ГПК/отм./ изисква да е налице неотстранимо препятствие за явяване, както по отношение на страната, така и по отношение на нейния пълномощник. По делото не са представени никакви доказателства, че страната не е могла да се яви в заседанието на 15.11.2005 год. поради препятствие, което да не е могла да отстрани.
В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателката съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в отсъствието на касационни основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 01.12.2005 год. по в.гр.дело № 323/2005 го. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: