Р Е Ш Е Н И Е
№.544/09
гр.София, 15.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3523/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 213 от 08.12.2008 год. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 247 от 18.06.2008 год. по в.гр.дело № 221/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 28 от 11.02.2008 год. по гр.дело № 186/2007 год. на Ч. районен съд. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на ОСЗГ Ч. , ДЛ- Ч. и РУГ- С. , че наследниците на И. Г. А. и на К. Г. А. /бивши жители на с. О. имат право на възстановяване собствеността върху гори в ревир „О”, землище на с. О., общ. Чепеларе. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон, необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Ответниците по касация О. с. „З”, гр. Ч., Д. г. с.-с. Хвойна, обл. Смолян и Р. д. на горите-гр. Смолян не са ангажирали становища по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени исковете по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, въззивният съд е приел най-напред, че по делото не са представени като доказателства нотариални актове, от които да е видно, че лицата-приобретатели на държавни гори са станали собственици на съответните идеални части от тях след окончателно изплащане на продажната им стойност чрез т.н.”петинки”-вноските за пет години, като се е позовал най-общо на Закона за продаване на някои държавни земи в С. околия.
На следващо място, прието е, че след като И. Г. А. е починал през 1930 год., а г. са отнемани по силата на изменението на Закона за стопанисване и ползване на г. от 16.11.1950 год., от същото лице не са отнемани гори, поради което право да искат възстановяване на собствеността имат лицата, от които са отнети г. , респ. техните наследници. По отношение на К. Г. А. е прието, че не са представени данни за датата на смъртта му, за да се установи дали неговите наследници имат право на възстановяване или то принадлежи на техните наследници.
Въззивният съд е приел по-нататък, че Д. на идеалните имуществени дялове /започнат на 06.09.1941 год. и завършен на 15.01.1942 год./, съдържащ описание на г. по площи и местности, е отдалечен с 8-9 години от момента на национализацията, а от начина, по който са записвани в него имената на притежателите, не може да се направи извод, че това са именно наследодателите на ищците/сега касатори/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения:
По исковете по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ правото на собственост се доказва с документи, примерно и неизчерпателно изброени в чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. Доколко такъв документ удостоверява притежавано право на собственост се преценява съобразно действащата към момента на съставянето му нормативна уредба. При положение, че съдът не може да прецени доказателственото значение на документа, предвид наличието на действали по едно и също време общи и специални нормативни актове /напр., Закона за г. от 1904, 1922 и 1925 год. и Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 19.03.1911 год. с измененията и допълненията му с ДВ от 05.02.1923 год., 01.06.1927 год., 25.04.1931 год./, то следва с помощта на експертно заключение да установи основанието за съставянето на същия документ.
След като по делото не са представени крепостни /нотариални/ актове съгласно новия чл.5 от Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия /ДВ, бр.247 от 05.02.1923 год., респ. § 7 от Закона за изменение и допълнение на ЗИД на същия закон от 01.06.1927 год./ ДВ, бр.18 от 25.04.1931 год./, съдът е следвало да цени като доказателство по делото по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ представения списък на съпритежателите на ревир „О”, съставен на 22.11.1938 год. от длъжностно лице/лесничей/, част от структурата на Министерството на земеделието и държавните имоти по управлението на държавните, общинските и други обществени гори и общия надзор над всички останали гори съгласно Закона за г. от 1925 год./отм./. Действително, след 1938 год. също не са представени нотариални актове за собственост, но споменатият списък е годно писмено доказателство за установяване правото на собственост на наследодателите на касаторите, което е следвало да се прецени във връзка и с останалите документи по делото, а именно: списък на членовете-горевладелци на кооперация „О” с обозначение на дяловете им, изготвен на 23.10.1941 год. от комисия; списък на членове на Г. производителна кооперация „О”, които получават суми срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945/46 година; дневникът на идеалните имуществени дялове, съдържащ описание на г. по площи и местности /подписан от комисия/, както и протокол от 30.03.1947 год. за годишното събрание на ГПК”О”, в който фигурират имената на присъстващите член-кооператори. Като не е преценил посочените писмени доказателства в тяхната съвкупност, а и не е изследвал, включително и чрез служебно възлагане на допълнителна задача на лесотехническата експертиза, дали са налице предпоставките по чл.3, ал.2 или ал.3 ЗВСГЗГФ, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила относно събирането и преценката на доказателствата. Това съставлява основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, доколкото са налице предпоставките на чл.293, ал.3 ГПК. Освен изслушване на допълнително заключение на лесотехническата експертиза по въпроса дали процесните гори попадат в приложното поле на § 3, ал.1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за продаване на някои държавни земи в С. околия от 19.03.1911 год./ДВ, бр.247 от 05.02.1923 год./, връщането на делото за ново разглеждане се налага и от необходимостта от изследване на обстоятелството дали са запазени други документи на кооперацията в Д. архив и има ли в тях записвания за наследодателите на ищците/касатори/ и след 1938 год.
При новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че ако собственикът на отнетите гори е починал преди одържавяването им, правото на възстановяване на собствеността принадлежи на неговите наследници, т.е. и тук важи принципното разрешение, възприето от всички реституционни закони в съответствие с разпоредбите на чл.5-9 от Закона за наследството.
По изложените съображения, Върховният касационен съд,състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 247 от 18.06.2008 год. по в.гр.дело № 221/2008 год. на Смолянския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: