О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..292
гр.София, ..14.04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 146/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. И. Т. от с. С., общ. Полски Т. , чрез адв. А от гр. В. Т. е подал касационна жалба вх. № 1* от 26.11.2008 год. срещу въззивното решение № 461 от 24.10.2008 год. по в.гр.дело № 137/2008 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 30.11.2007 год. по гр.дело № 1342/2007 год. на Великотърновския районен съд, с което е уважен предявения от Л. Н. М. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ * в кв.49 по плана на с. С., незастроен с площ 805 кв.м. и на ? идеална част от УПИ * в кв.49 по плана на същото село с площ 1480 кв.м., заедно с построените в него къща, стопански постройки, подобрения и трайни насаждения. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи съществен материалноправен въпрос, който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона, а именно: налице ли е при владението на ответника/сега касатор/ противопоставимо на ищцата основание-сключен предварителен договор за закупуване на имотите и заплатена продажна цена.
Ответницата по касация Л. Н. М. от гр. В. Т. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на ревандикационния иск е, че ответникът/сега касатор/ владее без противопоставимо основание-възражението на последния, че фактическата му власт се основава на предварителен договор останало недоказано поради липсата на документално изявление на страните, материализиращо съгласието им по съществените елементи на възнамерявания договор: вещ и цена. Добавено е и съображение, че дори въз основа на неформалните преддоговорни отношения по сключване на предварителен договор, на ответника/касатор/ да е било предадено владение върху незастроения терен, ще се касае за заем за послужване или наем без определен срок, а исковата молба за ревандикация има действието на покана за връщане на имота, респ. на предизвестие за прекратяване на наемното отношение с една и съща правна последица-отпадане на правното основание за упражняваната фактическа власт.
Посочените съображения на въззивната инстанция съдържат отговор на поставения от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос: доколко наличието на валиден предварителен договор е противопоставимо основание на купувача срещу предявения от собственика ревандикационен иск. Така формулиран, въпросът не се обхваща от хипотезите, които има предвид предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателят не сочи конкретни неясноти или непълноти на нормите, отнасящи се до последиците от липсата на форма за действителност на предварителния договор за продажба на недвижим имот/чл.18, 19 и чл.26, ал.1 ЗЗД/, нито твърди, че с въззивното решение окръжният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или с обжалвания съдебен акт е било изоставено едно тълкуване на закона и е възприето друго. На изискванията за валидност на предварителния договор за продажба на недвижим имот, както и на материалноправното възражение на купувача по такъв договор срещу иска за ревандикация, предявен от собственика, е посветена многобройна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /срвн. например: тълк.решение № 94 от 07.09.1970 год. по гр.дело № 82/1970 год. на ОСГК, решение № 6 от 30.01.1971 год. по гр.дело № 110/1971 год. на ОСГК на ВС/.
В обобщение, не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 от 24.10.2008 год. по в.гр.дело № 137/2008 год. на Великотърновския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 26.11.2008 год., подадена от И. И. Т. от с. С., общ. Полски Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: