О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр.София, 26.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 215/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Г. Ф. от с. Д., общ. Вършец е подал касационна жалба вх. № А* от 24.06.2008 год. срещу въззивното решение от 19.05.2008 год. по в.гр.дело № 263/2006 год. на Монтанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 23.05.2006 год. по гр.дело № 223/2005 год. на Берковския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу М. Д. И., Г. Д. И., М. Д. И. и Н. М. М. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на Г. И. Ф. , б.ж. на с. Д., към момента на образуване на ТКЗС върху нива в м.”Н”, землище на с. Д., с площ 3 дка, при граници: от изток-гора и храсти на А. Л. Я. ; от запад-път и река; от север- В. Г. И. и Д. К. И. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 670 от 31.03.1997 год. по гр.дело № 196/1996 год. на ІV г.о. и решение № 2* от 13.10.1960 год. по гр.дело № 3461/1960 год. на І г.о. на Върховния съд.
Ответникът по касация М. Д. И. от с. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че в решение № 2* от 10.09.2000 год. на поземлената комисия-Вършец не са посочени границите/съседите/ на нивата от 3,500 кв.м., върху която е възстановено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на Г. И. Ф. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице В. Б. Р. /л.167-168 от в.гр.дело № 263/2006 год./, според което няма ясно очертани видими граници между имота на ищеца/сега касатор/ с № 0* по скицата-проект № К* от 12.01.2005 год. /л.169 от същото дело/ и имотите на ответниците с №№ 0* и 067026 в землището на с. Д., м.”Н”, възстановими с план за земеразделяне, съответно на Д. М. И. , на М. М. Б. и на С. М. И. Вещото лице Р. е посочило в констативната част на заключението, че няма картен материал или съседи преди образуване на ТКЗС, нито данни за идентичност на имота, поради което не може да се произнесе по въпроса дали имота на И. Г. Ф. в м.”Н” е идентичен и ако е идентичен, в каква част, с имотите: № 6*-на Д. М. И. , № 6*-на М. М. Б. и № 6*-на С. М. И. Въззивният съд е приел, че припокриването на имот № 6* с имоти №№ 6* и 67026, посочено в уведомление изх. № 12/13.01.2005 год. на ОСЗГ-Вършец, в заключението на вещото лице инж. М/л.166-169 от гр.дело № 706/2005 год. на БРС/, в протокола на ООД”Л” от 22.05.2004 год./л.173 от същото дело/ и в скицата-проект № К-00-179/12.01.2005 год. е без значение за спора, тъй като установяват сегашното положение на имотите, а не това към момента на тяхното обобществяване.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна квалификация на предявения иск. Твърди се, че претенцията е по чл.108 ЗС и е основана на решение № 2* от 10.09.2000 год. на поземлената комисия-Вършец, с т.7 на което на наследниците на Г. И. Ф. е възстановена на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ нива от 3.500 дка в землището на с. Д., м.”Н”, а имотът бил идентифициран на основание протокол от 22.05.2004 год. със скицата-проект като № 067044.
Представените с изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК решения не са относими към спора. С решение № 2* от 13.10.1960 год. по гр.дело № 3461/1960 год. на ВС, І г.о. се сочат предпоставките, при наличие на които ревандикационната претенция е основателна. Решение № 670 от 31.03.1997 год. по гр.дело № 196/1996 год. на ВКС, V г.о. приема, че е допустим иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху земеделска земя към датата на внасянето й в ТКЗС преди изготвяне на плана за земеразделяне.
В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.05.2008 год. по в.гр.дело № 263/2006 год. на Монтанския окръжен съд по жалба вх. № А* от 24.06.2008 год., подадена от И. Г. Ф. от с. Д., общ. Вършец.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: