О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.58
гр.София, 19.01. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1129/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. К. С. и Г. Д. С. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 2* от 11.07.2009 год. срещу въззивното решение № 728 от 28.05.2009 год. по в.гр.дело № 1028/2008 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав в частта, с която е прието за установено, че К. Д. К. е собственик по наследяване от С. В. К. , починала на 31.12.1983 год., на 985/14256 ид.части от дворното място в гр. В., ул.”А” № 56, цялото с площ от 250 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.482 по плана на 13-ти подрайон на гр. В., както и в частта, с която е прието за установено, че К. Д. К. и Н. К. И. са собственици при условията на съпружеска имуществена общност на основание изтекла през време на брака им придобивна давност с начало 1992 год., на 2579/14256 ид.части от посоченото по-горе дворно място.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение в тези му части и отхвърляне на предявените искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на решение № 90 от 21.04.2008 год. по гр.дело № 635/2007 год., 5-чл.състав, решение № 161 от 14.04.1993 год. по гр.дело № 1649/1992 год. на ВС, ІV г.о., решение № 636 от 04.12.2003 год. по гр.дело № 144/2003 год. І г.о. и решение № 613 от 15.10.2002 год. по гр.дело № 138/2002 год. І г.о.
Ответниците по касация К. Д. К. и Н. К. И. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че след смъртта на Д. К. на 24.02.1992 год. и отмяната на отчуждаването на имот пл. № 4/идентичен с процесния УПИ * в кв.482 със заповед № 5/29.02.1992 год. на основание чл.102, ал.10 ЗС/отм./, К. К. е установила владение върху 2579/14256 идеални части от имота чрез сестра си Г. С. , като за периода 1992-2002 год. последната не само, че не се противопоставяла на своенето на дворното място за същата квота, но и сама декларирала пред компетентен държавен орган, че със сестра си притежават по ? идеална част от мястото и къщата и договаряла със строителна фирма условия по прехвърляне идеални части от мястото срещу задължение за строителство при запазване право на строеж за себе си и за сестра си. Прието е, че едва през м.декември 2004 год., когато се водели преговори с „Д”ООД за строителство в имота, Г. С. се позовала на дарението от баща си, предмет на нотариален акт № 1* т.VІІ, нот.дело № 2* от 07.07.1987 год., като уведомила строителя, че е единствен собственик на ? идеална част от дворното място и на толкова от къща и постройки в него и не желае сестра й да участва в предварителния договор от същата дата. До този момент обаче, според въззивния съд, считано от 1992 год. Г. С. е променила намерението си и от владелец, упражняващ фактическа власт върху имота в качеството й на собственик, респ. съсобственик, се е превърнала в държател на 2579/14256 идеални части от дворното място. Прието е,че след брака на К. К. с Н. И. – 04.07.1992 год., Г. С. е държала 2579/14256 идеални части от дворното място за сестра си К.
Установителният иск за собственост на 985/14256 идеални части от мястото е бил уважен, като е прието, че към 07.07.1987 год. Димитър К. се е легитимирал като собственик на 985/7128 ид.части от дворното място – дял от прекратена поради смъртта на съпругата му С. К. /починала на 31.12.1983 год./ съпружеска имуществена общност и на още 797/3564 идеални части от мястото-като изключителен собственик въз основа на възлагателното решение № 302 от 05.02.1964 год. по гр.дело № 1342/1963 год. на ВС или общо на 2579/7128 идеални части от същото дворно място. Според въззивния съд, за тази квота дарението с нотариален акт № 1* т.VІІ, нот.дело № 2414/1987 год. е произвело действие, а за обема права от 985/7128 идеални части, поради липсата на легитимация на прехвърлителя, предвид чл.14, ал.7 СК от 1968 год./отм./, не е произвело транслативен ефект.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С решение № 90 от 21.04.2008 год. по гр.дело № 635/2007 год. на ВКС, 5-членен състав е била уважена молбата на С. К. С./сега касатор/ за отмяна на основание чл.233, ал.2 ГПК/отм./ на влязлото в сила въззивно решение № 478 от 08.05.2006 год. по гр.дело № 311/2006 год. на Варненския окръжен съд, както и на потвърждаващото го решение № 733 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 994/2006 год. на ВКС, ІVа г.о. Отменителното решение не е по съществото на спора за собственост, а касае единствено правото на участие на С. К. С. като главна страна-ответник по делото в качеството му на съпруг и задължителен другар на ответницата Г. П. на това, решението на петчленния състав по чл.233, ал.2 ГПК/отм./ е неотносимо към изложените в п.1 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване твърдения за съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на преценка от страна на въззивния съд за характера на упражняваната от С. С. фактическа власт.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 613 от 15.10.2002 год. по гр.дело № 138/2002 год. на ВКС, ІІ г.о., според което ако придобивната давност е изтекла по време на брака, имотът се включва в съпружеската имуществена общност, както и когато давността е почнала да тече преди сключването на брака и дори когато са налице и други придобивни основания като наследство и делба. Цитираното решение припомня разрешението, дадено с ППВС № 8/1980 год., т.2, според което от значение е моментът на придобиване през време на брака. С въззивното решение обаче е прието, че до 1998 год., когато имотът е деклариран при равни права като съсобствен между Г, с това признание, обвързващо и съпруга-С. С. , изтеклата придобивна давност е заличена с обратна сила, а от 1998 год. до 25.02.2005 год./деня на предявяване на исковете/ не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок.
Въззивното решение не противоречи на решение № 161 от 14.04.1993 год. по гр.дело № 1649/1992 год. на ВС, ІV г.о., съгласно което когато в един субект се съчетава упражняването на непосредствената фактическа власт и титулярството на правото на собственост, последният не би могъл по отношение на самия себе си да владее за друго лице, тъй като не е получил държането на имота на правно основание-договор или законно разпореждане от владелеца. Процесният случай се отнася до хипотеза, на придобиване на владение чрез превръщане на досегашния владелец в държател. По силата на съгласие между досегашния и новия владелец, досегашният владелец се лишава от владението и остава държател, т.е. у него отпада намерението да държи вещта като своя и започва да я държи за неговия владелец. Предаването на владението става само с постигнатото съгласие, без да се извършва каквото и да е предаване на фактическата власт.
Решение № 636 от 04.12.2003 год. по гр.дело № 144/2003 год. на ВКС, І г.о. припомня, че възражението за изтекла придобивна давност може да бъде уважено само доколкото при пълно и пряко доказване в хода на процеса бъдат установени елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС. В частност със същото решение е прието, че по отношение на едно от лицата собственик и упражняващ фактическата власт върху имота не е налице основния елемент от фактическия състав на придобивната давност-необезпокоявано упражняване на фактическа власт спрямо този съсобственик и отблъскване на неговите владелчески действия. В процесния случай въззивният съд е приел, че за периода 1992-2002 год. К. К. е установила владение върху 2579/14256 идеални части от дворното място чрез сестра си Г. С. и при липсата на противопоставяне от страна на последната, е придобила по давност в режим на съпружеска имуществена общност, заедно със съпруга си Н. И. , правото на собственост върху спорната квота.
В обобщение, не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, нито противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 728 от 28.05.2009 год. по в.гр.дело № 1028/2008 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав по жалба вх. № 2* от 11.07.2009 год. на С. К. С. и Г. Д. С. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ