О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
гр.София,21.10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 708/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. С. А. от с. Н. хан, обл. Софийска е подал касационна жалба вх. № 389 от 20.02.2009 год. срещу въззивното решение № 813 от 16.12.2008 год. по гр.дело № 229/2008 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 243 от 30.11.2007 год. по гр.дело № 43/2007 год. на Е. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора срещу П. И. А. иск по чл.30, ал.1 ЗН – за възстановяване на запазената му част от наследството на С. А. А. , починал на 24.01.2003 год. и М. П. А. , починала на 15.08.2006 год.-бивши жители на с. Н. хан, Софийска област, чрез отмяна на дарението, сключено с нотариален акт № 64, т.І, рег. № 8* нот.дело № 533/1999 год., с който наследодателите са дарили на П. И. А. дворно място с площ 878 кв.м., съставляващо парцел **** в кв.48 по плана на селото, ведно с ? идеална част от пристройка към двуетажна масивна жилищна сграда в дворното място, цялата пристройка от 51.50 кв.м. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 645 от 15.05.1985 год. по гр.дело № 204/1985 год. на ВС, І г.о. и на т.7 и т.14 от П. № 4 от 30.10.1964 год. на Пленума на Върховния съд.
Ответникът по касация П. И. А. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият мотив за отхвърляне на иска по чл.30, ал.1 ЗН, предявен от жалбоподателя, като наследник с право на запазена част, срещу ответника-негов син и внук на наследодателите е, че макар последният да е бил безвъзмездно облагодетелстван с дарението от 02.04.1999 год., не е призован към наследяване по право на заместване и няма качеството „наследник” по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН. С оглед на това, прието е, че предпоставка за възстановяване на запазената част чрез намаляване на дарение в полза на лице, което не е призовано да наследи, е приемането на наследството по опис. Доколкото ищецът/сега касатор/ не е доказал, че е приел наследството по опис по реда на чл.61, ал.1 във връзка с чл.49, ал.1 ЗН, съдът е приел, че мълчаливото приемане на наследството е ирелевантно за упражняване на потестативното право на възстановяване на запазена част по отношение на надарения, който не е наследник по закон.
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. Напротив, въззивният съд е съобразил изводите си по приложението на материалния закон със задължителното за органите на съдебната власт Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на Върховния касационен съд. С него беше обявена за изгубила сила т.15 от П. № 4 от 30.10.1964 год. на Пленума на Върховния съд и беше възприето разбирането, че наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение по чл.30 ЗН спрямо заветници или надарени извън призованите да наследят лица, при условие, че е приел наследството по опис. От съобразителната част на тълкувателния акт е видно, че приложното поле на правилото на чл.30, ал.2 ЗН е стеснено, което се обосновава със законодателните промени, извършени със Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството /ДВ, бр.60 от 24.07.1992 год./. С разширяването на кръга на наследниците със субсидиарния четвърти ред /новата алинея четвърта на чл.8 ЗН/, посочените в него роднини се призовават, само ако няма призовани към наследяване роднини от предходните редове и съпруг. Техният интерес следва да бъде зачетен, като е необходимо наследникът с право на запазена част да е приел наследството по опис по същите съображения, изискващи правилото на чл.30, ал.2 ЗН да се приложи в случаите, когато безвъзмездно облагодетелстваните лица не са наследници.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 813 от 16.12.2008 год. по гр.дело № 229/2008 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, по жалба вх. № 389 от 20.02.2009 год., подадена от И. С. А. от с. Н. хан, обл. Софийска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: