О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 309
гр.София, .27.04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 169/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Ж. Х. от гр. С., чрез адв. М е подал касационна жалба вх. № 2* от 05.12.2008 год. срещу въззивното решение № 239 от 24.10.2008 год. по гр.дело № 698/2008 год. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 31 от 30.04.2008 год. по гр.дело № 1797/2007 год. на С. районен съд в частта, с която е д о пусната съдебна делба при равни квоти – по ? ид.ч. за касатора и за К. Д. Х./Христакиева/ на: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., самостоятелен гараж от 20 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 22 кв.м. в гр. Ц., ул.”П” № 31, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен парцел **** в кв.35 по плана на града с площ 440 кв.м., ведно с правото на строеж върху парцела. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба на посочените имоти.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 925 от 20.10.1998 год. по гр.дело № 1150/1996 год. ІІ г.о., решение № 437 от 22.07.2004 год. по гр.дело № 907/2003 год. І г.о. и решение № 453 от 20.06.2003 год. по гр.дело № 990/2002 год. ІІ г.о. и б/ съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: дали сключения между касатора и неговите майка и баба договор за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 2, нот.дело № 468/1998 год. отразява действителната воля на страните /парична престация срещу право на собственост върху имот/ или прикрива друго съглашение между тях /дарение в полза на касатора от неговите майка и баба/.
Ответницата по касация К. Д. Х. от гр. С. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за допускане до делба на имота в гр. Ц. е,че договорът за продажба от 15.09.1998 год., предмет на нотариален акт № 2, т.ІІ, нот.дело № 468/1998 год. е действителна, а не симулативна сделка и с него не се прикрива дарение, което да изключи имота от съпружеската имуществена общност съгласно чл.20, ал.1 СК. За разлика от районния съд, въззивната инстанция е приела, че т.н.”обратно писмо” /л.23 от гр.дело № 1797/2007 год./ е документ, имащ значението на начало на писмено доказателство, което прави допустими свидетелските показания за разкриване действителната воля на страните по договора от 15.09.1998 год. при условията на чл.134, ал.2, изр.първо във връзка с чл.133, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. В този смисъл, като е приел, че непълният обратен документ прави допустимо доказването със свидетели на действителните права и отношения между договарящите, независимо дали е бил съставен преди, по време или след сключването на договора, материализиран в нотариален акт № 2, т.ІІ, нот.дело № 468 от 15.09.1998 год., въззивният съд е приложил процесуалните разпоредби в съответствие с практиката на Върховния касационен съд във връзка с разкриване на симулация, илюстрирана със споменатите три решения. Нещо повече, въззивното решение възпроизвежда част от мотивите на решение № 437 от 22.07.2004 год. по гр.дело № 907/2003 год. на І г.о., посветени на доказателственото значение на непълния обратен документ, който прави само вероятно твърдението за симулация.
Въззивното решение не противоречи и на решение № 925 от 20.10.1998 год. по гр.дело № 1150/1996 год. ІІ г.о., в който случай се е касаело за нарочен обратен документ /контр летр/, съставен от двете страни по сделката, разкриващ пряко твърдяната симулативност. Липсва противоречие на въззивното решение и с решение № 453 от 20.06.2003 год. по гр.дело № 990/2002 год. на ІІ г.о., в което е прието, че отразеното в протокола за съдебното заседание признание на другата страна по сделката удовлетворява изискванията на чл.134, ал.2 ГПК/отм./ и съставлява начало на писмено доказателство, което прави допустими свидетелските показания и съдът е длъжен да го преценява заедно с тях и другите доказателства съгласно чл.127, ал.2 ГПК/отм./.
В обобщение, т.нар.”обратно писмо” от 15.09.1998 год. е било възприето от въззивния съд като начало на писмено доказателство, от което може само да се заключи, че симулацията е вероятна. За да се постигне откритото доказване на симулацията със свидетели обаче, то трябва да бъде пълно. В противен случай, претендираната симулативност не ще се счита доказана. Изводът на въззивната инстанция, че твърдението на ищеца/сега касатор/ за привидност на изразеното в сделката от 15.09.1998 год. съгласие за продажбата на процесния имот е останало недоказано, е основан на съвкупната преценка на гласните и писмени доказателства по делото, като е прието, че съдържанието на обратното писмо е опровергано. Както се посочи, въззивният съд, за разлика от първата инстанция, е отдал на обратното писмо от 15.09.1998 год. значението на документ, индициращ симулативността на продажбата, с оглед на което е преценявал и свидетелските показания, за да стигне до извод, че сделката, предмет на нотариален акт № 2, т.ІІ, нот.дело № 468/1998 год., е действителна и не прикрива дарение. В този смисъл, приетото от окръжния съд, че обратното писмо не е нотариално заверено, няма достоверна дата и е подписано само от продавачите по договора от 15.09.1998 год., не е послужило като решаващ мотив за допускане на делбата, а само подчертава едностранния и непълен характер на това доказателство, което независимо от датата на съставянето му не съставлява нарочен обратен документ, пряко разкриващ твърдяната симулативност.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният с изложението материалноправен въпрос действително е съществен за изхода на делото по иска за делба, но липсват хипотезите, при които се допуска касационно обжалване на въззивното решение по този текст на процесуалния закон. Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. По приложението на чл.17, ал.1 и чл.26, ал.2 ЗЗД, както и на чл.134, ал.2 ГПК/отм./ има богата и непротиворечива практика на Върховния касационен съд.
В заключение, жалбата срещу въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 239 от 24.10.2008 год. по гр.дело № 698/2008 год. на С. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 05.12.2008 год., подадена от Н. Ж. Х. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: