О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1156
гр.София, .18.12.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 936/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. М. М. от с. Д., общ. Разград е подал касационна жалба вх. № 2* от 25.06.2009 год. срещу въззивното решение № 43 от 18.05.2009 год. по в.гр.дело № 87/2009 год. на Разградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1 от 27.01.2009 год. по гр.дело № 1213/2007 год. на Разградския районен съд в частта му относно искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ и е отменен нотариален акт № 1* т.9 от 14.09.1999 год., рег. № 8* нот.дело № 2164/1999 год. на нотариус Б. К. , рег. № 2* поправен с нотариален акт № 1* т.4 от 17.07.2007 год. рег. № 5* нот.дело № 656/2007 год. на нотариус Р. И. , рег. № 3* както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение относно допуснатата съдебна делба на три ниви с обща площ 222.602 дка в землището на с. Д., при равни квоти за касатора и за Г. М. С..
П. се оплаквания за недопустимост, нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, с искане за обезсилването му в частта по искането за отмяна на нотариалния акт и за отмяна – в частта относно делбата и отхвърляне на иска.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на решението с т.3 от П. № 7/1973 год. на Пленума на Върховния съд, както и с решения № 148 от 10.03.1997 год. по гр.дело № 1182/1996 год. І г.о. и № 205 от 24.07.2001 год. по гр.дело № 798/2000 год. І г.о. на Върховния касационен съд.
Ответницата по касация Г. М. С. от гр. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за до пускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че нивите по п.п.1-3 от исковата молба, с площ съответно: 96.602 дка, 30.001 дка и 95.999 дка, са били възстановени приживе на общия наследодател на страните М с ЕГН ********** /починал на 22.01.2000 год./ с решение № 139 от 15.11.1996 год. на поземлената комисия Р. по преписка № 1* като единствен наследник на М. Н. К. на страните по делото. От приложените по делото преписки на поземлената комисия съдът е приел, че две от заявленията са били подадени през 1991 год. лично от общия наследодател М, а едва през 1995 год., с пълномощно, издадено на жалбоподателя, последният подал заявленията по другите две преписки на същата комисия, като некоректно попълнил имената си на заявител – М. М. Н. /името на наследодателя, но със собственото си ЕГН **********/, откъдето идва разминаването между имена и ЕГН в решението на поземлената комисия Р. , по-късно поправено и влязло в сила. Прието е, че съгласно пълномощно рег. № 68/13.08.1993 год. на кметство с. Д., жалбоподателят/сега касатор/ е действал като упълномощено лице на общия наследодател и правото на собственост е възстановено директно в патримониума на представлявания, като на по-силно основание касаторът е заявил за възстановяване наследствени, а не собствени земеделски земи.
Следователно, решаващият извод, че е налице съсобственост между сраните по отношение нивите по п.п.1-3 от исковата молба, е основан на приетото за установено,че допуснатата фактическа грешка в решението на поземлената комисия № 139 от 15.11.1996 год./екземпляр на л.7 от гр.дело № 1213/2007 год. на РРС/ при изписването на ЕГН на заявителя по преписките е била отстранена от Общинската служба „З”- Р. /срвн. писмо изх. № 1* от 19.11.2008 год. на л.127/, като е извършена корекция в ЕГН /екземпляр от решението на л.128 от гр.дело № 1213/2007 год. на РРС/. С оглед на това, не е налице противоречие на въззивното решение, както с т.3 от ППВС № 7/1973 год., така и с решение № 205 от 24.07.2001 год. по гр.дело № 798/2000 год. на ВКС, І г.о., според което иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да се съединява с иск за делба и липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази му част. Решението не противоречи и на решение № 148 от 10.03.1997 год. по гр.дело № 1192/1996 год. на ВКС, І г.о., в което е застъпено принципното становище, че в първата фаза на делбата по чл.281 ГПК/отм./ не могат да се съединяват с делбения иск конститутивни искове, с които се създава нова по характер съсобственост. Във въззивното решение изобщо не се разглежда хипотеза на обективно съединяване на иска за делба с каквато и да е друга искова претенция.
В обобщение, липсват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 18.05.2009 год. по в.гр.дело № 87/2009 год. на Разградския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 25.06.2009 год., подадена от М. М. М. от с. Д., общ. Разград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: