О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1161
гр.София, 21.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 951/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Държавната а. по г. е подала касационна жалба вх. № 1* от 30.06.2009 год. срещу въззивното решение от 14.05.2009 год. по търг.дело № 12/2009 год. на В. окръжен съд, с което е отменено решение № 106 от 12.12.2008 год. по гр.дело № 917/2008 год. на В. районен съд и е уважен предявения срещу касатора иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че поземлен имот с идентификатор 12259.447.2 с площ 35916 кв.м. в м.”С”, землището на гр. В. е собственост на „Б”ЕООД. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Като основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се сочат: а/ материалноправни въпроси – аа/ дали един новообразуван поземлен имот със съответните правни характеристики и обособен в резултат на законосъобразни процедури по специални закони, като част от една площ, в случая 450 дка – неиндивидуализирана със съответните характеристики, както при предаването му, така и в хода на първоинстанционното и въззивното производство, обуславя уважаването на установителен иск за собственост, без да са изследвани въпросите за предхождащи кадастралната карта заснемания?; аб/ доколко държавата се е разпоредила със земеделска земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ и след като не е доказано, че при преобразуване на общинската фирма в еднолично дружество с ограничена отговорност имотът е бил включен в баланса? и ав/ приложима ли е нормата на чл.17а ЗППДОбП/отм./ за общинските предприятия във връзка с предпоставките по § 7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА?; б/ процесуалноправен въпрос: допустими ли са предвид чл.266 ГПК, писмените доказателства, които са били известни на страната още в първоинстанционното производство, но са представени пред въззивния съд? Ж. поддържа, че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация „Б”Е. , гр. В. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че въз основа на решение № 129 от 29.04.1974 год., Окръжният народен съвет В. , с протокол от 17.05.1974 год. е прехвърлил за стопанисване и управление на предхождащото дружеството-ищец ДСП”Б”, сегашния имот „Д” с площ от 450 декара, част от който съгласно съдебнотехническата експертиза в първата инстанция е и процесният имот. Прието е, че от същия момент, респ. от завеждането им в баланса на предприятието, включените в разсадника земи са загубили земеделския си характер и са станали негов производствен актив. Прието е по-нататък, че СП”БКС” В. се е преобразувало в Общинска фирма „Б”, на която било предоставено като уставен фонд държавно имущество в размер на 40 280 лева, получено от нея като правоприемник на прекратената дейност на стопанското предприятие по баланса му към 30.06.1989 год. и че декоративният разсадник е бил включен в активите на общинската фирма към момента на преобразуването й в търговско дружество „Б”Е. /заповед № 86 от 30.01.1992 год. на ОНС В. и решение № 1 от 12.10.1992 год. на ВрОС по ф.дело № 2414/1992 год./.
Прието е за доказано по-нататък, че Община В. е станала собственик на прехвърленото като уставен капитал имущество по силата на закона /чл.6, ал.2, т.1 ЗС/ и е останала такъв до преобразуването на общинската фирма в търговско дружество. Според въззивния съд, нормата на чл.17а от ЗППДОбП/отм./ е приложима на общо основание и при преобразуването на общинските предприятия /наименованието на закона определя и кръга на субектите, които попадат под действието му/, а отделно от това, към момента на преобразуването /12.10.1992 год./, ищецът станал собственик на имота и на основание чл.67 във връзка с чл.115 и чл.117 от Търговския закон, тъй като имотът му бил предоставен от едноличния собственик на капитала – Община В. като част от капитала.
Съдът е приел,че дружеството-ищец е станало собственик на имота „ разсадник”, вкл. и на процесния имот, като част от него в момента на преобразуването на общинската фирма в търговско дружество /12.10.1992 год./ по силата на разпоредбите на УСД № 56/1989 год., ППУСД, ЗМСМА, ЗС и ТЗ, поради което включването на същия имот в плановете за гороразделяне, в лесоустройствения проект и съответно в плана за гороразделяне е незаконосъобразно, каквито са и действията на администрацията в процеса на възстановяване на земеделски гори и земи от горския фонд, касаещ имот „Д”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че формулираните с жалбата материалноправни и процесуалноправен въпроси не съставляват основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Т”, според най-широкото определение на понятието се състои в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Точното прилагане на закона е изясняване на установеното в него правило, и съответно неточното му прилагане е създаването на правило, различно от установеното в закона. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателят не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито поддържа, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Оплакванията за нарушение на чл.4, 16, 17 и 18 от ПДИ /ДВ, бр.59 от 15.07.1952 год./, чл.6, ал.2, т.1 ЗС, § 7, ал.1 и 2 ПЗР на ЗМСМА, чл.25 ЗСПЗЗ и чл.17а ЗППДОбП/отм./, както и за съществено нарушение на чл.266 ГПК биха могли да бъдат проверявани по същество, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая, касаторът не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд, нито сочи, че е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос /чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК/. А разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК има предвид противоречива или неправилна практика на ВКС, чието преодоляване става чрез издаване на тълкувателни решения, а когато липсва практика на ВКС, разглеждането на касационната жалба /при условие, че въпросите в нея са от значение за развитието на правото/ се разрешава от конкретния състав чрез тълкуване, с което се цели преодоляване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон – чл.5 ГПК.
В случая, не е налице нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по приложението на материалноправните разпоредби от значение за изхода на спора има утвърдена съдебна практика, в т.ч. и на Върховния касационен съд, което не оправдава необходимост от допускане на касационното обжалване. Първият от формулираните с жалбата въпроси /относно уважаването на иск по отношение на имот, без да са изследвани предхождащи кадастралната карта заснемания/, също съдържа оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не попада сред хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на същия въпрос зависи от конкретната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на заключенията на назначената експертиза, но не може да се обсъжда в производството по чл.288 ГПК.
Относно приложението на чл.266, ал.2 ГПК също не се сочат непълноти или неясноти на процесуалната норма, не твърди, че разпоредбата се нуждае от тълкуване чрез допускане на касационно обжалване, например поради това, че съдържа вътрешно противоречие или пък че липсват критерии за преценка дали се касае за новооткрити обстоятелства по смисъла на закона и дали страната е била в обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване въпреки положената от нея дължима грижа в тази насока, а не поради проявена процесуална небрежност.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.05.2009 год. по търг.дело № 12/2009 год. на В. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 30.06.2009 год. на Д. а. по горите.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!