О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.13
гр.София,06.01. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 996/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. К. П. и К. Я. П. от гр. П. са подали касационна жалба вх. № 6* от 20.05.2009 год. срещу въззивното решение № 44 от 30.03.2009 год. по гр.дело № 866/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 811-а от 30.07.2007 год. по гр.дело № 583/2005 год. на Бургаския районен съд и са отхвърлени предявените от касаторите искове срещу П. Б. К., Д. С. К. и Б. С. К. по чл.108 ЗС – за предаване владението на площ от 16.48 кв.м., разположени по дължината на страничната регулационна линия между УVІІІ-671 в кв.34 и УПИ ХVІІ-269 и по чл.109 ЗС – за спиране строителството на триетажната жилищна сграда в УПИ ХVІІІ-671 в кв.34 по плана на с. Ч.. П. се оплаквания за нищожност на въззивното решение, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с т.19 от т.р. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС по въпроса: следва ли когато отменя решение на първата инстанция, въззивният съд да изложи самостоятелни съображения по спора или може само да констатира, че споделя изложените в решението мотиви? б/ при преценка на основателността на претенция по чл.108 и чл.109 ЗС трябва ли задължително обемът на претендираните материални права да бъде установен само с направена ограда или този обем може да се материализира и по друг начин? в/ като основно доказателство за твърдяните права следва ли да се счита само реализирана на място ограда или следва да се ползват и други доказателства? г/ кой е начинът за установяване и фиксиране на регулационните граници между два поземлени имота в смисъл, дали при индивидуализиране на даден поземлен имот трасировъчният карнет се изготвя на основание влезлия в сила подробен устройствен план, съответно негово влязло в сила изменение, или карнетът е предпоставка, за да се приеме, че данните по него отразяват приетото с подробния план? и д/ при произнасяне по иск по чл.109 ЗС длъжен ли е съдът служебно да изследва дали съответната сграда нарушава с местоположението си законните отстояния от съответната имотна граница или е достатъчно да се задоволи с констатацията, че сградата е била „санкционирана” от съответната община? /касаторите се позовават на т.р. № 31/84 г. на ОСГК на ВС/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Твърдението за нарушение на т.19 от т.р. № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС касае оплакването за нищожност поради противоречие в диспозитива на въззивното решение относно действителната воля спрямо първоначалната ответница П. Б. К., както и поради неизлагане на самостоятелни мотиви за осъществена решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност.
В мотивите на решението е посочено, че в хода на въззивното производство, в качеството на ответници /въззиваеми/ са конституирани наследниците на починалия съпруг на ответницата П. Б. К.- С. Д. К. , а именно: Д. С. К. и Б. С. К. и че последните са нейни задължителни необходими другари, тъй като процесният имот е бил закупен през време на брака. Предвид на това, след самостоятелна преценка на писмените доказателства /нотариален акт № 175 от 01.11.1994 год. по нот.дело № 8511/1994 год. и нотариален акт № 5, т.І, нот.дело № 2/2000 год., заповед № 435/26.11.1995 год. на кмета на Община С., тройната съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетелите Б, В. Г. и Д. , въззивният съд е достигнал до собствени фактически и правни изводи по всяка от двете искови претенции, намирайки ги за неоснователни. Едва след това е направил констатацията, че споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и резултата по делото. Посочено е, че отмяна на решението е наложителна, тъй като същото няма сила по отношение на новоконституираните страни. От диспозитива на въззивното решение е видно, че исковете се отхвърлят против тримата ответници – П. Б. К., Д. С. К. и Б. С. К.. С оглед на това не би могло да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.19 от т.р. № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице твърдяното с т.1 от изложението основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният въпрос, посочен в т.2, б.”а” от изложението на основанията, а именно дали обемът на претендираните материални права се установява задължително само с направена ограда или същият обем може да се материализира и по друг начин, не се обхваща от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос има и процесуалноправен аспект /т.2, б.”б” от изложението/ – дали само материализирана на място ограда е основно доказателство за твърдяните права или следва да са налице и да се ползват и други доказателства? По отношение и на двата въпроса не е налице изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Т” се състои в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Точното прилагане на закона е изясняване на установеното в него правило, и съответно неточното му прилагане е създаването на правило, различно от установеното в закона. Правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателите не сочат непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни или процесуалноправни норми, нито поддържат, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго.
Изложеното дотук се отнася и до въпросите, формулирани в т.т.3 и 4 от изложението на касационните основания. Касаторите не сочат конкретни неясноти или непълноти на нормите, отнасящи се до трасировъчните карнети, а на практика поддържат оплакване, че въззивният съд не е съобразил решението си със заключението на съдебно-техническата експертиза /в частност с т.5 от него/. По основателността на такова оплакване обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице поне една от алтернативно изброените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Формулираният с т.3 от изложението въпрос няма характеристиката на въпрос от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото с него се засяга само производството по конкретна касационна жалба, а не се отнася до изменението на задължителна съдебна практика или на съдебна практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. Допускането на касационно обжалване на основание т.3 от изложението не би допринесло и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК чрез различните му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване непълнотата или противоречието в правната уредба, както и развитието на съдебната практика.
Въпросът, формулиран с т.5 от изложението на основанията за допускане касационно обжалване също не съставлява предпоставка, обуславяща необходимост от разглеждане на жалбата по същество. По приложението на чл.109 ЗС съществува многобройна практика на Върховния съд, в т.ч. т.р. № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК, така и на Върховния касационен съд и в конкретния случай не се налага нейното осъвременяване на даденото тълкуване на закона.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 30.03.2009 год. по гр.дело № 866/2007 год. на Бургаския окръжен съд по жалба вх. № 6* от 20.05.2009 год., подадена от А. К. П. и К. Я. П. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: