О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.568
гр.София, 08.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 358/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. М. И. и В. Х. М. от гр. С., кв.”П”, чрез пълномощника си адв. Д, са подали касационна жалба вх. № 32 от 07.01.2009 год. срещу въззивното решение от 17.11.2008 год. по гр.дело № 74/2008 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІІ-ро „г” в.о., с което е оставено в сила решението от 24.08.2007 год. по гр.дело № 3899/1995 год. на Софийския районен съд, 57-ми състав. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи процесуалноправен въпрос, който според жалбоподателите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: следва ли да се спре на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, съотв. чл.229, ал.1, т.4 ГПК/в сила от 01.03.2008 год./ производството за извършване на делбата-втора фаза, при наличие на следните юридически факти: а/ исковата молба и решението за допускане на делбата не са вписани в службата по вписванията; б/ решението за допускане на делбата е влязло в сила на 09.09.1996 год.; в/ трети лица-касаторите, на 31.05.2006 год. са предявили срещу съделителите отделен иск за признаване за установено, че ищците по гр.дело № 11800/2006 год. на Софийския районен съд, 50-ти състав са собственици на недвижимия имот, предмет на делбата; г/ ищците по цитираното дело за собственост основават претенцията си, че са изключителни собственици на имота само на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, като твърдят, че с договор от 06.04.1999 год. по нотариален акт № 1* т. ХХV, нот.дело № 6230/1999 год. са придобили ? идеална част от имота, а другата ? идеална част са придобили на основание чл.79, ал.2 ЗС с непрекъснато добросъвестно владение в продължение на 5 години от 06.04.1999 год. до 06.04.2004 год.
Ответницата по касация П. Б. Р. от гр. С. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация К. С. И. от гр. Т. не е ангажирал становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да остави без уважение искането на жалбоподателите, встъпили по реда на чл.174 ГПК/отм./ в делбения процес като помагачи на съделителя К, за спиране на производството на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, въззивният съд е приел, че спорът по иска за собственост, предмет на гр.дело № 11800/2006 год. на Софийския районен съд, 50-ти състав не е преюдициален за намиращото се във втора фаза делбено производство. В мотивите на въззивното решение само е отбелязано, че по това искане, съставляващо единствен довод за неправилност на първоинстанционното решение съдът се е произнесъл в заседанието на 17.10.2008 год.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая, жалбоподателите не се позовават на непълноти или неясноти на разпоредбата на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, която съдържа предпоставките за спиране на производството в случаите на връзка между делата прюдициалност на едното дело спрямо другото, нито на непълноти или неясноти на други норми, които следва да се съобразяват при разрешаване на въпроса дали е налице временна недопустимост на развитието на висящия, намиращ се във втората си фаза делбен процес, каквито са чл.174, чл.179, чл.220, ал.1, чл.255 и чл.282, ал.1 ГПК/отм./. Споменатите процесуални разпоредби не се нуждаят от допълнително тълкуване и доизясняване и позволяват на съда да прецени дали правоотношението, предмет на гр.дело № 11800/2006 год. на СРС, 50-ти състав има преюдициален/обуславящ/ характер спрямо правоотношението, предмет на втората фаза на делбеното производство, за да съставлява основание за спиране поради връзка между делата. На следващо място, не е налице и втората алтернативна хипотеза, която се обхваща от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасяне за първи път по спор по приложението на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ във втората фаза на делбено производство, когато трети лица са предявили в отделно производство иск за признаване, че са изключителни собственици на имота, предмет на делбата. Накрая, липсва и хипотезата, при която е изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго.
Наведените от жалбоподателите доводи относно правилното приложение на процесуалните разпоредби съставляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо и второ ГПК, по които Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както се посочи, липсва основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а няма и твърдения за наличие на предпоставки по т.т.1 и 2 на същата разпоредба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.11.2008 год. по гр.дело № 74/2008 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІІ-ро въззивно отделение, по жалба вх. № 32 от 07.01.2009 год. на Г. М. И. и В. Х. М. от гр. С., кв.”П”.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: