О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.701
гр.София,30.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 637/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. С. Й. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 1* от 10.02.2009 год. срещу въззивното решение № 8 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 342/2008 год. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 386 от 08.08.2008 год. по гр.дело № 497/2007 год. на Л. районен съд. С последното е отхвърлен предявения срещу В. С. Я. и С. И. Я. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на 2/3 идеални части от УПИ, находящ се в гр. Л., ул.”С” № 33, с площ 390 кв.м., съставляващ парцел **** в кв.55 по действащия ПУП-ПРЗ на гр. Л. и реално на построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, при граници на целия имот: ул.”Г”, УПИ *, УПИ *Х-861 и VІІІ-860, УПИ *, всичките в кв.55, а по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-10/17.04.2007 год.-поземлен имот с кадастрален № 4* с площ 395 кв.м. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС, с позоваване на определение № 1* от 08.11.1993 год. по гр.дело № 608/1993 год. на ВС, І г.о.;решение № 1* от 12.12.1993 год. по гр.дело № 572/1993 год. ВС, ІІ г.о. и решение № 649 от 01.07.1993 год. по гр.дело № 477/1992 год., ВС, І г.о. и б/ въззивното решение засяга въпроси, които касаят точното прилагане на закона.
Ответниците по касация В. С. Я. и С. И. Я. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищцата/касатор/ не би могла да се легитимира като собственик на процесния имот на първото от посочените в исковата молба три придобивни основания – по наследство от дядо си по бащина линия Ц. П. П. , починал на 09.03.1941 год., в т.ч. на правните последици на сделката, предмет на продавателния акт от 03.12.1908 год. и на последиците от сделката, предмет на нотариален акт № 54, т.І, нот.дело № 137/16.04.1965 год., цитирани в констативния нотариален акт за собственост №, т.І, рег. № 3* нот.дело № 14 от 19.01.2006 год. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение № 42 от 30.01.1991 год. по гр.дело № 3483/1990 год. за допускане на делба при квоти: 2/3 идеални части от имота /идентичен с процесния/ за М. С. Ц. и 1/3 идеална част-за Д. С. Й.. Окръжният съд е приел по-нататък, че ответниците В. С. Я. и С. И. Я. са придобили собствеността по силата на покупко-продажбата от 03.04.1995 год., предмет на нотариален акт № 40, т.ІІ, нот.дело № 621/1995 год., към който момент имотът е бил възложен с влязло в сила решение /потвърдено с решението от 07.11.1994 год. по гр.дело № 403/1994 год. на Л. окръжен съд/ в дял на съделителя /продавач/ М. С. Ц. Решението за възлагане е било обезсилено въз основа на молба по чл.288, ал.7 ГПК/отм./, подадена от Д. С. Й. на 19.07.1995 год., т.е. след като е настъпил транслативния ефект на сделката от 03.04.1995 год. Предвид на това, въззивният съд приел, че не е налице и второто придобивно основание – отказът от наследство, направен на 16.05.2005 год. от наследниците на М. С. Ц. /починал на 06.01.2003 год./ – Анелия М. Ч. и С. М. С. , не касае процесния имот, тъй като към момента на откриване на наследството, този имот не е бил в патримониума на наследодателя им. На последно място, въззивният съд е приел, че ищцата/касатор/ не е доказала, че е придобила имота и по давност чрез безпрепятствено и спокойно владение и само за себе си в продължение на 10 години. Посочено е, че имотът е бил стопанисван от Д. Й. и от брат й М. Ц. общо до 1990 год., когато е заведено делбеното дело № 3483/1990 год. на ЛРС и отношенията им са се влошили; но през юли 1993 год. Цонков извършил текущи ремонти; в писмената си защита от 08.05.2001 год. по гр.дело № 75/2001 год. на ЛОС ищцата/сега касатор/ посочила, че е била лишена от владение на имота от 01.09.1990 год. до 20.03.2001 год. и търси заплащане на наем от брат си; с влязло в сила решение от 30.11.1998 год. по гр.дело № 269/1998 год. на ЛРС бил отхвърлен иска по чл.108 ЗС на Д. Й. срещу В. Я. ; владението било оспорвано освен от В. Я. , още и от Н. Ч. /съпруг на А. Ч. /.
Решаващите изводи на въззивната инстанция не противоречат на практиката на Върховния съд, илюстрирана с посочените решения и определение.
Определение № 1* от 08.11.1993 год. по гр.дело № 608/1993 год. на І г.о. припомня разрешението, дадено от Пленума на Върховния съд с т.6, б.”д” на П. № 7/1973 год. в случаите, когато възниква конфликт на интереси на третото лице, придобило права върху делбения имот след влизане в сила на решението за извършване на делбата и на съделителя, в полза на който решението е отменено /по реда на чл.225 или чл.231 ГПК, отм./ или обезсилено /по реда на чл.288, ал.7 ГПК, отм./. Принципът е, че правата на третите лица се запазват, но заинтересуваната страна може да атакува прехвърлителната сделка като нищожна по чл.26 ЗЗД или по чл.135 ЗЗД-като относително недействителна.
Решение № 1* от 12.12.1993 год. по гр.дело № 572/1993 год. на ІІ г.о., което е израз на последователно застъпваното от Върховния съд и от Върховния касационен съд становище, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, не е относимо към обжалваното решение, доколкото е установено, че разпоредителната сделка от 03.04.1995 год. предхожда молбата за обезсилване на възлагателното решение, подадена от ищцата/касатор/ на 19.07.1995 год.
Решение № 649 от 01.07.1993 год. по гр.дело № 477/1992 год. на І г.о. е посветено на придобиването на собственост по давност от добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, като с него се напомня, че добросъвестността при възникване на правното основание не е достатъчна, ако не е упражнявана постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно фактическа власт върху имота в продължение на предвидения от закона срок.
В обобщение, липсват предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 342/2008 год. на Л. окръжен съд, по жалба вх. № 1* от 10.02.2009 год., подадена от Д. С. Й. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: