Р Е Ш Е Н И Е
№..572
гр.София, 05.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4899/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 82 от 05.02.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 604 от 17.04.2008 год. по гр.дело № 28/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав, с което е отменено решение № 122 от 12.11.2007 год. по гр.дело № 477/2007 год. на А. районен съд и вместо него е отхвърлен предявения иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено спрямо ОСЗГ А. правото на наследниците на И. Г. Я. , починал на 09.03.1951 год., на възстановяване правото на собственост върху гора с площ 42.090 декара, като идеални части от ревир „Б” с площ от 2828.9 дка в землището на с. К., общ. Асеновград.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Ответниците по касация Р. д. на горите- П. , Д. г. с.-Пловдив и Общинската с. „З”- А. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от жалбоподателката иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ като е прието за установено, че нейният наследодател И е участвал с 30 дяла като член-кооператор във В. кооперация „С”, с. К., която е била собственик на ревир „Б”, в който гората е била с площ 2828.9 дка към момента на включването му в държавния горски фонд. Прието е било, че тъй като общият брой на дяловете на новообразуваната всестранна кооперация е 2015/на събранието на 17.08.1947 год. присъствали 35 члена с 1179 дяла и отсъствали 61 члена с 836 дяла/, на дела на И. Г. Я. отговарят 42.090 дка ид.ч. от ревира.
Въззивният съд отменил решението и отхвърлил иска, като най-напред приел, че няма доказателства за законосъобразно възникване на Т. горска производителна кооперация „С”, с. К. данни за вписване на кооперацията в регистъра на съда и обнародването му, както и за вписване устава на кооперацията съгласно чл.чл.9, 12 и 13 от Закона за кооперативните сдружавания, приет през 1907 год. Според окръжния съд, не били представени доказателства и за вписване решението на О. събрание на ТГПК”С” за сливането й с Г. производителна кооперация „З”, както и доказателства, че кооперацията е заличена от регистрите след 09.09.1944 год. С оглед на това, съдът е приел, че не е установено валидно членствено правоотношение на И. Г. Я. в кооперацията. Отделно от това, съдът е приел, че искът е останал недоказан по размер, тъй като се твърди, че преди сливането на кооперациите „С” и „З” Я. е имал 30 дяла от имуществото на ТГПК”С”, но доколкото ПК”З” също притежава определено имущество, което се слива с имуществото на ТГПК”С”, за което се изготвя съответен баланс, както е посочено в протокол № А* от 16.07.1947 год., то дела на наследодателя Я в новообразуваната кооперация следва да се намали, а данни за неговия размер няма.
По делото е безспорно от фактическа страна следното:
С У. № 806 от 30.08.1945 год. /л.40 от гр.дело № 477/2007 год. на АРС/ е бил утвърден стопански план на кооперативен ревир „З” на Г. кооперация „З” в землището на с. К. от 1942 год. с общо описание на гората от смесен тип, с площ 2892.1 дка.
Според представените във въззивната инстанция въпросници за стопанските единици за стопанските 1944-45 и 1946-47 години /л.21-24/, ревирът с обща площ 2892.1 дка е частна собственост на ГК”З”.
С. протокол № 22 от 16.07.1947 год. за проведено заседание на членовете на управителните и контролните съвети на Т. горска производителна кооперация „С”, с. К. и Г. производителна кооперация „З”, с. К..17-19 от гр.дело № 28/2008 год. на ПОС/, взето е било решение за одобряване и провъзгласяване сливането на двете кооперации въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /ДВ, бр.54 от 08.03.1947 год./, като първата се определя за приемаща, а втората – за присъединяваща се, а след сливането наименованието се определя на Т. горска стопанска кооперация „С”, с. К..
На 17.08.1947 год./срвн. протокол № 23 на л.54 от делото/ е било проведено извънредно общо събрание на ТГПК”С”, с. К., като в протокола са посочени присъстващите и отсъстващите член-кооператори и техните дялове от общо 2015 такива, сред които под № 19 между присъстващите фигурира наследодателят на ищцата-касатор – И. Г. Я. с 30 дяла. Събранието е одобрило сливането с ГПК”З” с наименование на новосъздадената кооперация Т. горска стопанска кооперация „С”, с. К.. С. е било одобрено с решение № 100 от 30.07.1947 год. на Управителния съвет на Българска земеделска и кооперативна банка, Ч. клон.
Съгласно декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти от 05.07.1949 год./л.6 от делото/, подписана от нейния председател, В. кооперация „С” е собственик на гора „Б” с площ 2828.9 дка, както е записано в емлячния регистър- О. данъчна книга на с. К. от 1949 год., партиден № 1* стр.30.
От протокол № 8 от 07.10.1951 год./л.25-28 от гр.д. № 28/2008 год./ е видно, че е било взето решение за одобряване сливането на кооперация „С”, с. К. към В. кооперация „С”, с. Н. бани. От ревизионния протокол от 13.11.1951 год./л.30-35/ е видно, че ВК”С” е основана на 26.02.1927 год. като Т. горска производителна кооперация, която на 04.04.1948 год. е преименувана на В. кооперация със същото наименование, а на 30.03.1951 год. се е сляла към В. кооперация „С”, с. Н. бани, от която дата е прекратила съществуването си.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд законосъобразно е приел, че исковата претенция е неоснователна, поради което правилно е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Обжалваното решение като краен резултат е правилно постановен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила поради следните съображения:
Приложимата материалноправна норма в случая е разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ, която урежда хипотези като настоящата, когато кооперациите са продължили съществуването си след 09.09.1944 год., като е предвидено възстановяване на правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. или земите от горския фонд към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ е въведен моментът на преобразуването на кооперацията, за да се свърже със съществуващото към същата дата членствено правоотношение. Релевантно е членството към същия момент, защото със сливането/преобразуването/ членственото правоотношение не се прекратява, но настъпва промяна в обема на дела на член-кооператора, който дял следва да бъде съотнесен към новия правен субект. Същественото е кои са били член-кооператорите и какъв е бил обема на техния дял в кооперациите, от които се е формирал новия правен субект към датата на преобразуването. Това е така, защото с внасянето на гората в кооперацията, член-кооператорите не губят правото си на собственост и кооперацията не става вместо тях собственик на внесената гора. Затова, извършеното след преобразуването преразпределение и формиране на нови дялове няма вещнопрехвърлителен ефект и не води до изгубване на собствеността от едни член-кооператори и придобиването й от други член-кооператори. Член кооператор, който не е внесъл в кооперацията гора, не може да придобие право на собственост върху нея с факта на преобразуването/сливането/, поради което за него липсва основание по чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ да иска възстановяване на собственост, която не е притежавал към датата на преобразуване на кооперацията.
В настоящия случай, не се спори, че наследодателят на ищцата/касатор/ И. Г. Я. не е бил член-кооператор на Г. производителна кооперация „З”, с. К., а е членувал в Т. горска производителна кооперация „С” в същото село. Не е спорно, че процесният ревир е бил частна собственост само на ГПК”З” към момента на сливането й с ТГПК”С” през 1947 год. и доколкото липсват данни наследодателят на ищцата/касатор/ И. Г. Я. да е имал дялово участие в ГПК”З”, реституционната й претенция е неоснователна, поради което въззивният съд правилно е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск, макар и по съображения, различни от изложените от настоящия състав на Върховния касационен съд.
Съобразно чл.291, т.1 ГПК следва да се посочи за правилна практиката на Пловдивския окръжен съд, намерила израз в онези въззивни решения, в които се приема, че за случаите като процесния намира приложение чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ, която разпоредба релевира момента на преобразуването на кооперацията след 09.09.1944 год., предвиждайки реституционни права на бившите член-кооператори към датата на преобразуването.
В обобщение, липсват касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 604 от 17.04.2008 год. по гр.дело № 28/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: