О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .161.
София, 30.12. 2008година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 5014/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
ЗППК „Я” с. К., Р. област е обжалвала въззивното решение Русенския окръжен съд № 275 от 14.05.2008г. по гр.д. № 219/2008г.
С обжалваното решение е оставено в сила решението на Районния съд гр. Б. № 97 от 21.09.2007г. по гр.д. № 399/2006г., с което са уважени исковте на Т. Б. И. против ЗППК”Я” с. К., Р. област с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, защото не е спазен двумесечния преклузивен срок по чл.194 КТ .
Съгласно чл.280 ГПК касационният съд разглежда по същество касационната жалба само когато са разрешени от въззивния съд съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси в нарушение на практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени две основания за допустимост на касационното обжалване – неспазване на процесуалните правила от въззивния съд, довело до нарушаване на правото на защита на ЗППК”Я” с. К., Р. област и неправилно прилагане на чл.194 КТ. И двете основания покриват съдържанието на касационната жалба по чл.284 ал.1 ГПК и са относими към разглеждането й по същество, защото имат значение за правилността на решението на въззивния съд. Производството по чл.288 ГПК, което се развива в рамките на изложението по чл.284 ал.3т.1 ГПК няма за предмет правилността на обжалваното решение, в него ВКС проверява дали жалбата попада в приложното поле на касационното обжалване т.е. налице ли е някоя от хипотезите на чл.280 ГПК. При преценка допустимостта на касационното обжалване ВКС не обсъжда основателността на доводите, свързани с отменителните основания по чл. 281 ГПК, ето защо в настоящото производство ВКС не дължи произнасяне по изложението, свързано с нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът обаче е посочил и представил решения на ВКС , което дава основание да се приеме, че се позовава на допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и поради това следва да се прецени единствено дали тази съдебна практика е приложима към разглеждания казус и съобразена ли е от въззивния съд при постановяване на решението.
Както вече се посочи основният спорен въпрос по делото, обуславящ законността на уволнението е бил за спазване на срока по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. В представеното решение № 715/1988г. на ВС, ІІІ г.о. е дадено тълкуване, че трудовият договор може да се прекрати и със задна дата, но във връзка с конкретна хипотеза – когато работникът не се е явявал на работа. В случая уволнението е за злоупотреба с доверието на предприятието и съответно цитираното решение не е приложимо. С второто решение № 432/2002г. на ІІІ г.о. е прието, че моментът на прекратяване на трудовия договор настъпва с връчване на заповедта за уволнениетов какъвто смисъл са и направените изводи в обжалваното решение, следователно няма противоречие с цитираната съдебна практика. Останалите две решения на ВКС № 1829/2006г. и 398/2002г. на ІІІ г.о. не съдържат тълкуване на чл.194 КТ и съответно нямат връзка с предмета на настоящото дело. С оглед на изложеното същественият спорен въпрос по делото не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване е недопустимо.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество касационната жалба на ЗППК „Я” с. К., Р. област против въззивното решение Русенския окръжен съд № 275 от 14.05.2008г. по гр.д. № 219/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: