О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 18.12. 2008година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3432/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Г. Ц. от гр. Ч. е обжалвал в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 102 от 21.04.2008г. по гр.д. № 110/2008г.
Ответницата Р. З. Т. е подала отговор по чл.287 ал.1 ГПК, в който е изразила становище, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.
Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението на Чирпанския районен съд № 114 от 10.01.2008г. по гр.д. № 498/2007г., с което е отхвърлен иска , предявен от Ц. Г. Ц. против Р. З. Т. за изменение на постановените с решение №13 от 12.03.2007г. по гр.д. № 48/2007г. мерки за родителски права по отношние на малолетно дете Т, родена на 25.03.1999г. предоставени за упражняване след развода на майката.
Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.106 ал.5 СК , тъй като няма изменение на обстоятествата, при които при прекратяване на брака с развод съдът е утвърдил споразумението на съпрузите по чл.100 СК за родителските права. Изложил е съображения, че нежеланието на детето да живее с майка си, което е въведено в исковата молба като основание на иска по чл.105 ал.6 СК е било породено от намерението й да се премести да живее в гр. В., но то не е осъществено. Съдът е приел за укоримо и поведението на бащата, който не е положил усилия да убеди детето да се върне при майка си , която следва да упражнява родителските права според споразумението между родителите при прекратяването на брака, отчетено е също така, че няма промяна във възпитателските качества на родителите в краткия срок от шест месеца , изминал от влизане в сила на решението за прекратяване на брака и предявяването на иска по чл.105 ал.6 СК.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК касационното обжалване е допустимо само когато при разглеждане на делото въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или когато той има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът е посочил в касационната жалба, в частта й обосноваваща допустимостта на касационното обжалване, че решението, с което не е зачетено желанието на детето да живее при майка си е постановено в отклонение от практиката на ВКС и с оглед на тези твърдения следва да се приеме, че се поддържа основанието по чл.280 ал.1 ГПК. В решение № 63 от 08.02.2008г. по гр.д. № 1214/2007г. на ВКС, ІІ г.о. о, на което се позовава касаторът и което е приложено към жалбата, действително е прието, че при разрешаване на спора за родителски права следва да бъде зачетено желанието на детето. Това разрешение обаче е релевантно не за тълкуване съдържанието на конкретна правна норма, а за прилагането й според конкретните установени по делото обстоятелства и е резултат на преценка на доказателствата, което всеки съд извършва по свое вътрешно убеждение. Както многократно е посочвал в практиката си Върховния касационен съд при разрешаване на спора за родителските права съдът следва да се ръководи преди всичко от интересите на детето като преценява във всеки конкретен случай обстоятелствата , определящи качествата на родителите и възможностите им да се грижат за детето и да го възпитават. Тълкуване на разпоредбата на чл.106 ал.5 ГПК е дадено в ППВС 1/1974г.т.V и то е в смисъл, че само при съществена промяна на обстоятелствата, при които са определени, мерките за упражняване на родителските права следва да се променят като е посочено, че новите обстоятелства могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Каква е относителната тежест на всяко от тези обстоятелства която може да обоснове извод за необходимост от промяна на постановените мерки за упражняване на родителските права е въпрос на преценка на доказателствата по конкретното дело. Следователно различните решения на съда като краен резултат при идентичност на една от предпоставките, които съдът следва да прецени, за да определи кой от бившите съпрузи следва да упражнява родителските права по отношение на непълнолетните деца не представлява различно прилагане на закона и съответно не се обхваща от хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Ето защо след като в случая съдът е съобразил разясненията, дадени в ППВС 1/1974г. и в тази връзка е преценил всички установени по делото обстоятелства от значение за решаването на спора по чл.106 ал.5 СК, не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Ц. Г. Ц. против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 102 от 21.04.2008г. по гр.д. № 110/2008г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: