О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София,30.12. 2008година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3996/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Анна А. Т. е обжалвала в срок въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 221 от 17.07.2008г. по гр.д. № 1061/2007г. по чл.64 ал.1 т.3 СК.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е отменил решението на Пловдивския окръжен съд № 1* от 05.10.2007г. по гр.д. № 1627/2007г. и е решил делото по същество като е отхвърлил иска на А. А. Т. против Е. Т. П. за прекратяване на осиновяването. Въззивният съд е изложил съображения, че не е налице основанието по чл. 64 ал.1 т.3 предл.второ СК, тъй като не са настъпили обстоятелства в резултат на виновното поведение на осиновената, които дълбоко да са разстроили отношенията й с осиновителката.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката се позовава на основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като се мотивира, че апелативният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона като е приел, че не са налице условията за прекратяване на осиновяването по чл.64 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК касационното обжалване се допуска само когато съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос , който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , на което се позовава касаторката изисква съдът да се е произнесъл по съществен въпрос от значение за спора, свързан с тълкуването на правна норма, по която няма съдебна практика или е налице непълнота, неяснота или противоречие в закона. В разглеждания случай тази хипотеза не е налице, защото ВКС многократно по конкретни казуси е тълкувал съдържанието на чл.64 СК, включително и т.3 като е посочвал кое поведение на осиновителя следва да се счита за укоримо и кои обстоятелства дават основание да се приеме, че отношенията между осиновител и осиновен са дълбоко разстроени – решение 144/88г. ІІг.о., решение 413/88г., ІІ г.о.
Касаторката е посочила в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , че съдът е допуснал нарушение на закона, но в него не се съдържат доводи относно наличието на фактическия състав на чл.64 СК, които с оглед съществуващата съдебна практика да могат да се подведат под основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и искането за допускане на касационното обжалване да се преквалифицира като се приеме, че се поддържа допуснато нарушение на практиката на ВКС. По същество в изложението се акцентира върху интерпретация на установените по делото факти , но фактическите констатации на въззивния съд стоят извън предмета на касационното обжалване освен в случаите, когато преценката на доказателствата е направена в нарушение на процесуалните правила, за което следва да се съдържа конкретно обосноваване на основание за наличие на някоя от хипотезите, попадащи в приложното поле на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Такива доводи в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК няма , поради което не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на А. А. Т. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 221 от 17.97.2008г. по гр.д. № 1061/2007г. по чл.64 ал.1 т.3 СК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: