О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 30.12. 2008година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1777/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. В. А. против решението на Пловдивския окръжен съд № 149 от 29.01.2008г. по гр.д. № 2784/2006г.
С това въззивно решение е отменено решението на Пловдивския районен съд № 101 от 28.07.2006г. по гр.д. № 2004/2005г. и делото е решено по същество като са отхвърлени исковете на И. В. А. против ЕВН “Б. Електроразпределение”АД гр. П. за присъждане на обезщетение за полване на трафопост за периода 01.04.2003г. до 30.06.2005г.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил правото си на собственост на трафопоста, което е предпоставка да иска присъждане на обезщетение за полването му, както и обезщетения и цена за достъп по чл.117 от Закона за енергетиката, защото е договарял с несобственик и не може да противопостави на ответника права по договора за продажба.
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът излага съображения за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като посочва, че въпросът за собствеността на трафопостовете е от значение за точното прилагане на закона, тъй като в различните закони съществува неяснота за правата на лицата, които са ги придобили чрез приватизационни сделки.
Върховният касационен съд, ІІ г.о. като прецени доводите на касатора за допустимостта на касационното обжалване намира следното:
По действащата процесуална уредба обжалването на въззивните решения пред ВКС е допустимо само в хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК – когато съдът е разрешил съществен процесуален или материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, когато този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За да е налице последното основание е необходимо по съществения въпрос да липсва съдебна пратика като за разрешаването му е необходимо тълкуване на конкретна правна норма с оглед разкриване на точното й съдържание или запълване на празноти в закона.
В разглеждания случай същественият въпрос, от който зависи решаването на спора е дали при приватизацията на държавното предприятие „Т” купувачът е могъл да придобие собствеността на включения в активите му трафопост. Съдът е приел, че е съществувала законна пречка за приватизиране на трафопостовете като част от електропреносната мрежа съгласно чл.2 ал.2 от Закона за електростопанството от 1975г., отм. Д.в.бр.64/1999г. Това становище е в съгласие с практиката на ВКС, който многократно се е произнасял в смисъл, че договорът за приватизация на такива обекти е без предмет и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД не произвежда правно действие /решение № 251 от 05.03.2007г. по гр.д. № 3198/2005г. на ВКС, ІV г.о. решение 856 от 27.07.2008г. по гр.д. № 889/2006г. на пето гражданско отделение, както и решение № 883 от 26.07.2007г. по гр.д. № 1207/2006г. на Второ гражданско отделение. В последното решение ВКС е приел, че придобиването на трафопост по приватизационен договор е било изключено по силата на чл.17а ЗППДОП /отм./ при действието на чл.2 ал.1 ЗЕ /отм./ . С оглед на изложеното същественият материалноправен въпрос за собствеността на процесния трафопост е разрешен в съотвествие със съдебната практика по приложението на чл.2 от ЗЕ /отм./ и чл.17а ЗППДОП /отм./ и не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на което се позовава касатора. Ето защо касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на И. В. А. вх. № 5* от 05.03.2008г. против решението на Пловдивския окръжен съд № 149 от 29.01.2008г. по гр.д. № 2784/2006г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: