О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София,30.12. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 1247/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на Ц. С. С. против определението на Кюстендилския окръжен съд от 30.05.2008г. по ч.гр.д. № 240/2008г.
С това определение е потвърдено определението на Кюстендилския районен съд от 06.03.2008г. по гр.д. № 127/2008г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на делото и е процесуално допустима, но разглеждането й по същество е обусловено съгласно чл.274 ал.3 ГПК от наличието на някое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допустимост на касационното обжалване частният жалбоподател е посочил, че съдът се е произнесъл по съществения въпрос за допустимостта на производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, който е от значение за точното прилагане на закона.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като липсват фактически твърдения в исковата молба, както и в молбата-уточнение след оставянето й без движение по реда на чл.100 ал.1 във вр. с чл. 98 ал.1 б.”г”ГПК /отм./за наличие на спор за материално право към момента на включване на земята в ТКЗС между наследодателката на ищеца и ответника по делото “У” ЕАД гр. С..
За да се допусне касационно обжалване по чл.274 ал.3 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, на което основание се позовава частният жалбоподател, е необходимо съдът с преграждащото развитието на делото определение да се е произнесъл по съществен въпрос , изискващ тълкуване на конкретна правна норма, по която няма съдебна практика. Тази хипотеза в случая не е налице, защото за характеристиката и допустимостта на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ Върховният касационен съд се е произнесъл с Тълкувателно решение № 1/1997г. като е приел , че това е установителен иск за собственост към минал момент и правният интерес от провеждането му е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Поради задължителния характер на тълкувателните решения и при доводите , че обжалването следва да се допусне, защото има значение за точното прилагане на закона , жалбоподателят би могъл да поддържа само основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, в какъвто смисъл следва да се преквалифицира искането в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Това основание обаче също не е налице. От същността на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ с оглед разясненията на ТР 1/1997г. следва, че може да възникне спор за материално право, когато различни лица претендират възстановяване на собствеността върху една и съща земеделска земя. В настоящия случай такъв спор няма, тъй като ответникът не черпи права от реституция по ЗСПЗЗ, следователно липсва правен интерес от предявяване на установителен иск към момента на образуване на ТКЗС , което води до недопустимост на производството, както правилно , съобразявайки ТР1/1997. на ВКС, ОСГК е приел въззивния съд. Такъв интерес не може да се обоснове с факта, че производството пред Общинската служба по земеделие по завършване на реституцията е спряно, а доколкото тя е приела, че е налице спор, който следва да се разреши в съда е следвало да се предяви отрицателен установителен иск за собственост. С оглед на изложеното ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 3 във връзка с чл.274 ал.3 т.1 ГПК, поради което частната жалба не следва да се разглежда по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане частната жалба на Ц. С. С. вх. № 2* от 10.06.2008г. против определението на Кюстендилския окръжен съд от 30.05.2008г. по ч.гр.д. № 240/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: