О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София 24.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 47/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. М. – Т. и С. Х. Ч. срещу въззивно решение от 21.10.2009г. по гр.д. № 392/2009г. на Смолянския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, и са решавани са противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация община С. оспорва касационната жалба в писмен отговор по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 17.07.2009г. по гр.д. №494/2008г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от В. Х. М. – Т. и С. Х. Ч. срещу община С. за предаване владението на основание чл.108 ЗС върху част от поземлен имот с идентификатор №917.139 по кадастралната карта на гр. С., представляваща поземлен имот с проектен номер 917.917 по скица – проект от 14.02.2008г., изготвена от експерт, с проектна площ 768 кв.м. и посочени проектни съседи.
Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали , че са собственици на процесния имот. Те са наследници по закон на Х. Т. , който е бил собственик, съгласно нотариален акт № 48/71г. на празно дворно място от 1 500 кв.м., представляващо пл. № 1* по плана на С. от 1965г. Имотът е отчужден през 1971г. за улица и озеленяване. С протокол на комисия по §85 ППЗПИНМ е извършена оценка на имота и регулационна сметка за заплащане на отчуждения имот. Налице са оправдателни документи за заплащане ва обезщетенията на отчуждените собственици, сред които и Х. Т. С писмо от 27.08.1971г. на ОНС- С. с платежно нареждане №14710/70г. е изплатена определената сума за отчуждените имоти пл. №1579 и 1582 на Х. Т. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че е налице валидна отчуждителна процедура и процесният имот е преминал в патримониума на държавата като е извършено заплащане на обезщетение на собственика. В тази връзка е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и възраженията на ищците във връзка с вписаните различни стойности на оценката по различните документи. Достигнал е до извод, че реституирането на имота е следвало да се осъществи по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с искане за отмяна на отчуждаването по реда и в срока по чл.4 с.з., което не е сторено. Не е налице ненадлежно проведена отчуждителна процедура по ЗПИНМ /отм./ и имотът не е завзет от държавата не по установения ред, поради което не е налице хипотезата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ за реституция в полза на ищците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченият от касатора правен въпрос дали отчуждаването е породило вещнопрехвърлителен ефект през 1971г. по реда на чл.39,ал.1 ЗПИНМ, респ.отнет ли е имотът на законово основание и дали е отчужден по установения от закона ред, след като законът обвързва настъпването на отчуждителния ефект с момента на заплащане на обезщетение, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото въпросът няма обуславящо значение за изхода на делото. Той не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че е налице надлежно определено обезщетение, изплатено на правоимащите по съответния ред, поради което и отчуждаването е породило действие. Приложеното решение на ВКС №73/2009г., касаещо хипотеза на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, при които е прието, че чл.39,ал.1 ЗПИНМ /отм./ и §81,ал.2,т.2 ППЗПИНМ изрично свързва настъпването на конститутутивния ефект на отчуждаването с обезщетяването на собственика, е неотносимо към хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като не разглежда идентичен спор. В разглеждания случай въззивният съд е приел от обсъдените в своята съвкупност писмени доказателства, че е налице плащане на обезщетение, получено от правоимащия. Въпросите относно преценката му на доказателствата и фактите по делото не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който може да обуслови допускане на касационно обжалване, съобразно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/2009г., ОСГТК. Доводите са относими към необосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, че наследодателят се е снабдил с констативен нотариален акт след датата на определяне на оценката и позоваването на решение на ВКС по прилагане разпоредбата на чл.79 ЗС относно владението, са неотносими въпроси към спора.
По повдигнатия от касатора процесуален въпрос – необсъждане на всички доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не може да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като не се сочат конкретни доказателства, релевантни към правния спор, които не са обсъдени от съда. Общо формулираният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл.188 ГПК /отм./ и представянето на решения на ВКС по прилагане същата законова разпоредба, не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.10.2009г. по гр.д. № 392/2009г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: