О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 18.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 436/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. С., Д. В. И., С. Г. Г., С. Г. С. , Ц. В. Г. , Д. Ц. М. , В. С. Д. , Л. Т. М. и М. Т. К. , чрез процесуалния им представител адвокат К, срещу въззивно решение №242/06.11.2009г. по гр. дело № 3822/2009г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правен въпрос, който е разрешен противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд. Това е въпросът относно „законността” на решението на ПК В. СРС е приел, че това решение е нищожен административен акт, тъй като е постановено от некомпетентен орган, СГС е приел, че е налице валидно позитивно решение на ПК, с което е възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху процесния имот на наследниците на И. С. Излагат се оплаквания за необоснованост на обжалваното решение.
Ответниците по касация В. В. Д., А. В. Д. , А. С. Г. и В. К. И. са представили отговор по чл.287,ал.1 ГПК като сочат, че поддържат жалбата.
Ответниците по касационната жалба В. Я. Р. И. и И. Г. И. не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 04.11.2008г. по гр.д. №27734/2006г. на Софийския районен съд. Вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на нива с площ 2,449 дка, находяща се в землището на „О” между В, И. Г. И. , С. С. С., Д. В. И., С. Г. Г., С. Г. С. , Ц. В. Г. , Д. Ц. М. , В. С. Д. , Л. Т. М. , М. Т. К. , В. В. Д., А. В. Д. , А. С. Г. и В. К. И. при конкретно посочени квоти.
Въззивният съд е приел, че с решение на ПК от 1994г. на наследниците на И. С. е признато право на възстановяване собствеността върху процесния имот в реални граници. Стаменов е общ наследодател на страните по делото. Налице е съсобственост между тях по отношение на процесния имот. В производството по съдебна делба е недопустимо да се разглежда претенция по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, а оттук е неоснователно и възражението на ответниците по иска, че преди образуване на ТКЗС прекият им наследодател – е станала собственик на имота по силата на съдебна спогодба. Въззивният съд е приел, че решението на ПК- В. , от чието конститутивно действие по възстановяване на собствеността, черпят права и самите ответници, тъй като не разполагат с решение на ПК, издадено само в тяхна полза, не е нищожен административен акт.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.2 на ТР№1/2009г., ОСГТК, приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд с влязло в сила решение. Не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. При това положение следва се приеме, че не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Посочените основания на чл.281,т.3 ГПК за неправилност на решението и за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Те са основания за касиране на едно вече допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №242/06.11.2009г. по гр. дело № 3822/2009г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: