Определение №664 от по гр. дело №400/400 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 664
 
София, 23.06.2010 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година  в състав:
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ПЛАМЕН СТОЕВ    
                                             ЧЛЕНОВЕ:         ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                    
                                                                      ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 400/2010г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” Е. , гр. П., срещу въззивно решение №2051/11.12.2009г. по гр. дело № 2687/2009г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на необосновано решение. Сочи се, че не са обсъдени възраженията му относно фактическата и правна обстановка, въпреки, че са оспорени обстоятелствата по делото. Макар необосноваността на въззивното решение да не е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване, то е налице достатъчна съдебна практика по подобни казуси, в която фактическото и правно положение се преценяват с оглед действията и на другата страна. В случая това не е направено, което води до създаване на противоречива практика.
Ответникът по касация А. Н. П. оспорва жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 27.07.2009г. по гр.д. №1696/2009г. на Пловдивския районен съд, с което „М” Е. е осъдено да премахне монтираните на калканната стена и попадащи в обема на собствения на ищците имот № 4* кв.66 по плана на ЦГЧ Пловдив, находящ се ва ул.”К”, №28, метална тръбна разводка на въздуховод и всмукателна вентилационна уредба, обслужваща заведението, климатична система, обслужваща ресторантския комплекс и да отремонтира улуците и водосточните тръби, отвеждащи дъждовната вода от покривната конструкция на калканно изградената сграда, така че дъждовната вода да се отвежда в сградата, където е изградена сградата на ресторантския комплекс.
Въззивният съд е приел, че страните са собственици на два съседни, в непосредственост застроени недвижими имота, сградите в които са разграничени от калканна стена. От гласните доказателства и техническата експертиза е приел за установено разположението на описаните в исковата молба съоръжения, монтирани в на северната стена на ресторантския комплекс на ответника, но и попадащи в имота на ищците. От правна страна въззивният съд е приел, че наличието на постоянен и въздействащ шум, причиняван от съоръженията, осезателният усет на отработени мазнини, отвеждани от въздуховод, както и наводняването в двора на ищците от водосточните тръби по сградата на ищците, нарушават нормалното упражняване правото на собственост на ищците, поради което искът по чл.109 ЗС е основателен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. При липса на ясна и точна формулировка на правния въпрос, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. В разглеждания случай касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за спора и да е обусловил неговия изход. Твърдяната необоснованост на съдебния акт не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
 
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2051/11.12.2009г. по гр. дело № 2687/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top