О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София 30.07.2010г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 196/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. П., с. Д., община К., подадена от пълномощника му адвокат С, срещу въззивно решение от 11.12.2009г. по гр. дело № 141/2009 г. на
Ответницата по касационната жалба К. Б. Т., град К., не изразява становище по нея.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е депозирана в срока по чл.283 ГПК. Касационната жалба обаче не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Касаторът не е посочил обжалваем интерес по чл.280,ал.2 ГПК и не е представил данъчна оценка на имота,която да го установи. В случая предявеният иск няма за предмет парично вземане с конкретен размер, а е иск за защита на вещно право. ГПК не прави разграничение относно обжалваемия интерес при делата за защита на вещни права или парични претенции, за да се определи той, следва да се съобрази разпоредбата на чл.68 ГПК. Съобразно последната паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Оттук обжалваемият интерес трябва се съобрази с паричния еквивалент на вещното право по данъчната оценка. Въззивния съд по реда на чл.285,ал.1 ГПК е следвало да отстрани нередовностите на касационната жалба като даде указания до жалбоподателя да посочи обжалваемия интерес с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и приложи доказателства.
С оглед изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК, ВКС, състав на ІІ Г. О.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №196/2010г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Връща делото на К. окръжен съд за отстраняване нередовностите на касационната жалба на С. В. П., срещу въззивно решение от 11.12.2009г. по гр. дело № 141/2009 г. на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
по гр.д. №547/2008г. на К. районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от касатора срещу К. Б. Т. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1956 г. наследодателят му В. Д. П. е бил собственик на овощна градина с площ от 0.434 дка. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че няма спор за материално право между страните по делото относно процесния имот, тъй като те са заявили пред ОСЗ за възстановяване на собствеността върху различни имоти. По делото е установено, че са заявени за реституция не идентични имоти, а съседни такива. По тази причина няма спор за собственост към минал момент, а към настоящия момент относно местоположението на имотите, които се реституират.
Не е налице посоченото от касатора основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Повдигнатият от касатора правен въпрос е обуславящ изхода на спора. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза. Това е така, защото след като не се касае за спор за право на собственост върху един и същ имот към момента на образуване на ТКЗС, то приетото от въззивния съд, че искът е недопустим, е в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. и с ТР №1/1997г., ОСГК. Съгласно разясненията, дадени в него, оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто е предявеният в разглеждания случай иск, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Искът е установителен и негов предмет е правото на собственост върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, т.е. конкуренция на права към този минал момент. За да има такова оспорване на право на собственост обаче е необходимо да се касае за един и същ имот, а не за различни такива.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.12.2009г. по гр. дело № 141/2009 г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Съгласно чл.285, ал.1 ГПК въззивният съд проверява редовността на касационната жалба и ако тя не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, съобщава на страната да отстрани допуснатите нередовности в седмичен срок от съобщението. В разглеждания случай правилно е прието, че касационната жалба не е отговаряла на законовите изисквания, изрично посочени в разпоредбата на чл.284, ал.3,т.1 ГПК. В изпълнение разпореждане от 26.03.2009г. на П. на І г.о. на ВКС, с което преписката по касационната жалба на В. И. П. по гр.д. №400/2007г. е върната на Пловдивски окръжен съд за отстраняване нередовностите на касационната жалба, последният с разпореждане от 08.04.2009г. е дал указания на жалбоподателя да приведе касационната жалба в съответствие с изискванията на чл.284, ал.2 и ал.3,т.1 и т.4 ГПК, а именно: жалбата да бъде приподписана от адвокат, да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както и документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер от 30 лева. Указанията са съобщени на В. П. на 14.05.2009г. по надлежния ред. Те не са изпълнени изцяло. Представеното с молба от 21.05.2009г. изложение на основанията по чл.280,ал.1 ГПК е идентично с вече приложеното с молба от 18.09.2008г. за което ВКС е констатирал, че е налице нередовност. Неотстраняване нередовностите на касационната жалба има за последица приложението на чл.286 ГПК – връщане на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.