О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София 18.05. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1449/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. , Д. Л. Д. и П. Л. Д., гр. В., срещу въззивно решение №764/01.06.2009г. по гр. дело № 231/2009г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от 28.10.2009г. са изложени твърдения за постановяване на решението по процесуалноправен въпрос – чия е доказателствената тежест да установи по категоричен начин твърдяните положителни факти по реда на чл.127 ГПК /отм./. Сочи, че съдът е приел, че ищците следва да установят отрицателен факт, а не че ответниците следва да докажат положителния факт – съставяне на акт за замяна от ТПС комисия в рамките на нейната компетентност. Поставя се и материалноправен въпрос – след като ответниците се легитимират като собственици само на 500 кв.м. от имота с оглед извършеното дарение, то защо за останалите 500 кв.м. е приложима разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ. Конкуренцията между реституираните собственици и приобретатели на получен по замяна имот е само за 500 кв.м. Твърди се, че правилният отговор на поставените въпроси е от изключително значение за точното прилагане на закона, тъй като постановяване на решение по реда на чл.291 ГПК ще доведе до развитие на правото.
Ответниците по касация Я. Д. И., А. Д. И., З. И. Г. и Е. И. В., не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 07.11.2008г. по гр.д. № 6700/2005г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Д. К., Д. Л. Д. и П. Л. Д., против Я. Д. И., А. Д. И., З. И. Г. и Е. И. В. иск с правно основание чл.108 ЗС за имот, находящ се в землището на В. , кв.”В”, м. Траката, представляващ имот пл. № 1* целият с площ 710 кв.м.
Въззивният съд е приел от фактическа страна и правна страна следното : Ищците твърдят, че са собственици на имота като наследници на Д. Т. , поч.2000г., на когото имотът е реституиран по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК № 503/1998г. Ответниците оспорват правата на ищците с твърдение, че Д. Т. не е бил собственик на процесния имот преди обобществяването му и не е налице идентичност между притежавания от него и реституирания имот. Освен това се позовават на разпоредбата на чл.18з ППЗСПЗЗ, извършено застрояване и договор за дарение. Въззивният съд е приел, че в тежест на ищците е да установят, че са собственици на процесния имот на основание земеделска реституция, а на ответниците – че наследодателят им е придобил имота по замяна с ТПС комисия, че той е застроен или с него е извършена разпоредителна сделка. Съдът е приел за установено, че преди колективизацията наследодателят на ищците К е притежавал земеделски имот по записка за вписване № 179/1943г. в местността „У”, както и че е налице идентичност между възстановения с решение на ПК №503/1998г. имот и процесния имот план. №1921. Не е установена обаче идентичност между притежавания от Д. Т. имот по записката за вписване и възстановения с решение на ПК №503/1998г., поради което ищците не могат се легитимират като собственици на процесните 710 кв.м. на основание реституция и наследство.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд – ТР№1/2009г., ОСГТК. Поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правни въпроси обаче не са релевантни за решаващите изводи на въззивния съд. Разпределянето на доказателствената тежест в процеса по реда на чл.127 ГПК /отм./ по отношение доказване на положителния факт – съставяне на акт за замяна от ТПС комисия в рамките на нейната компетентност, както и въпросът за прилагане разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ нямат връзка с решаващия извод на съда относно правото на собственост на ищците, за което е прието, че не е доказано по отношение на процесния имот, поради липса на идентичност. Освен това не се излагат конкретни съображения за посочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК във връзка с изхода на спора и налагащи такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №764/01.06.2009г. по гр. дело № 231/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: