О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 23.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 95/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Б., гр. В., срещу въззивно решение от 13.10.2009г. по гр.д. № 514/2009г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по въпроса дали праводателите на ищците са били собственици на имота като въззивният съд е формирал грешно своето вътрешно убеждение и така е приел, че са налице предпоставките на чл.108 ЗС за уважаване на иска. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касация С. Н. С., С. И. И., И. Г. Н., Т. Н. С. и Р. Н. К. оспорват жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 14.01.2008г. по гр.д. №6326/2007г. на Варненския районен, с което Д. Д. Б. е осъден да предаде владението на основание чл.108 ЗС на недвижим имот, находящ се в в гр. В., м.”М” , представляващ имот № 1* по ПНИ,кадастрален район № 5* с площ 780 кв.м. на С. Н. С., С. И. И., И. Г. Н., Т. Н. С. и Р. Н. К..
Въззивният съд е приел, че ищецът С е наследник по закон на Н. С. Т. , поч.1954г. , а останалите ищци са наследници на Н. И. Т. , поч. 1997г. С решение на ПК В. от 08.05.2000г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. С. Т. върху недвижим имот, находящ се в землището на В. – нива с площ 3 дка, в м.”К”, съставляващ имот пл. № 2* от КП от 1997г. С решение от 01.02.2001г. на ПК- В. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. И. Т. върху ниви с площ 5 дка и 4 дка, в същата местност, съставляващи части от имот пл. №205 по КП 1997г.
Въззивният съд е изследвал придобвиното основание на праводателя Н. С. С. – тайно завещание, вкл. придобивния способ на завещателя – крепостен акт от 1902г.становил е родствените връзки между И, в чиято полза е постановено решението на ПК от 2001г. Приел е, че е налице идентичност по завещателния акт и имот пл. №203, а оттук за установена материалноправната легитимация на ищеца С. С. по отношение на частта за процесния имот, която попада в първия. От обсъдените доказателства и заключението на техническата експертиза е приел, че останалите ищци са собственици на имот пл. №205, съответно на тази част от процесния имот, която попада в него. По отношение пасивната материалноправна легитимация въззивният съд е приел, че ответникът владее процесния имот и не противопоставя никакви права с източник вещно или облигационно правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос. Освен това не е обосновал приложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Доводите на касатора сочат необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на обща 600 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.10.2009г. по гр.д. № 514/2009г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., гр. В., да заплати на С. Н. С., С. И. И., И. Г. Н., Т. Н. С. и Р. Н. К. разноски в размер на 600 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: