О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София 29.04. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1233/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. Д. В. и на Д. И. В., гр. В., срещу въззивно решение от 28.05.2009г. по гр. дело № 529/2009 г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК Й. В. Д. сочи произнасяне в решението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Въпросът е дали е допустимо ответникът-продавач по иск за обявяване на една сделка за относително недействителна, да се ползва в свой интерес от постановения съдебен акт, с който е прието, че е извършил такава сделка, както и да извлича облаги от повторно разпореждане със същия имот, вкл. и след делба и публична продан, за частта, която той е продал.
Д. И. В. сочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, че е налице хипотезата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС по прилагане разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./ не са обсъдени всички приети доказателства, в резултат на което неправилно са определени квотите на съделителите. Решението противоречи на ТР№1/2004г., тъй като сделката е сключена след прекратяване на брака между съпрузите и имотът е бил в режим на обикновена съсобственост. Налице е вещнотранслативен ефект за частта от прекратената СИО, принадлежала на продавачката.
Ответникът по касация А. Г. Г. не изразява становище.
Ответникът по касация Р. П. М. оспорва касационната жалба.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 31.10.2008г. по гр.д. №5603/2005г. на Варненския районен съд, с което е допусната делба на апартамент, находящ се в гр. В., със застроена площ 105,50 кв.м.между съделители и при квоти, както следва : А. Г. Г. – 28,98% ид.ч., Р. П. М. – 28,98% ид.ч., Й. Д. В. и Д. И. В. в режим на СИО – 42,04% ид.ч.
Въззивният съд е приел, че ищецът А е придобил процесния апартамент през 1989г. по време на брака си в режим на СИО с ответницата Р. Б. им е прекратен с влязло в сила решение за развод. По време на брака им М. е продала апартамента на ответника Й с договор по нотариален акт № 91 от 30.05.1994г. На тази дата последният е сключил брак с ответницата Д. И. В.. С решение от 27.07.2004г. по гр.д. №616/2003г. ВКС е отменил решение от 10.04.2003г. по гр.д. №1849/2002г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлил претенцията по чл.22,ал.3 СК/1985г./ за 9818/23353 ид.ч. от имота като е оставил в сила въззивното решение в останалата част – за 13535/23353 ид.ч., за които е обявена относителна недействителност спрямо А. Г. на извършената по нотариален акт № 91/1994г. продажба на апартамента. Производството по делото е било образувано по искова молба от 29.11.1994г. на А. Г. срещу Р. М. , Й. В. и Д. В. След постановяване решението на ВКС на 27.07.2004г. продажбата по нотариален акт №91/1994г. има вещнотранслативен ефект само за 9818/23353 ид.ч. от апартамент № 34, а останалите 13535/23353 ид.ч. са в режим на СИО между Р на основание чл.19, ал.1 СК/1986г./, тъй като са придобити по възмезден начин от двамата. Въпросът за момента на влизане в сила на бракоразводното решение е бил от значение за производството по иска с правно основание чл.22,ал.3 СК /1985г./, по което са участвали страните. Налице е СПН по спора по чл.22,ал.3 СК /1985г./ като е прието, че сделката е сключена преди прекратяването на брака. Отделно въззивният съд е изложил и доводи за момента на влизане в сила на решението за прекратяване на брака по ГПК /1951г./. Поставеният от касатора Й. В. правен въпрос дали е допустимо продавачът на имот СИО, който е ответник по иска за обявяването на сделката за относително недействителна спрямо другия съпруг, да се ползва от съдебния акт, с който е прието, че е извършил недействителна сделка и да извлича облаги от повторното разпореждане с имота, не е релевантен за изхода на спора. Това е така, защото в случая е зачетена СПН по разрешен между страните по настоящото дело спор по чл.22,ал.3 СК /1985г./, в т.ч. и относно частичната трансформация на индивидуално имущество на Р. М. в процесния апартамент за 9818/23353 ид.ч. За тези идеални части е прието с влязло в сила съдебно решение, че като лична на продавачката част, сделката не е опорочена и има транслативен ефект. За останалите 13535/23353 ид.ч. от апартамента с това решение е прието, че сделката е относително недействителна, тъй като са били в режим на бездялова СИО на продавачката Р. М. и А. Г. След като с решението между същите страни е разрешен спор с правно основание чл.22,ал.3 СК /1985г./ и са преклудирани въпросите за режима на имота –, към релевантия момент и като част от спорното право е определена частта, за която сделката е породила вещноправен ефект, то тези въпроси се обхващат от пределите на СПН. Така определените от въззивния съд квоти в създалата се съсобственост са съобразени с цитираното решение на ВКС. При това положение повдигнатите въпроси от касатора В. не са релевантни за изхода на спора и не могат да обосноват приложимост на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не е обоснована необходимост от такова тълкуване на закона, при което да се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането, съобразно това основание.
Поставените от касатора Д. В. въпроси също не обуславят допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил релевантните за спора доказателства и не е дал разрешение на поставения процесуален въпрос по прилагане разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ в противоречие с установената съдебна практика. Позоваването на ТР№1/2004г., ОСГК по въпроса за режима на имота и последиците от сделката е неоснователно. Както бе посочено вече с влязло в сила решение между страните е прието, че към датата на извършеното от съпругата разпореждане за 13535/23353 ид.ч. имотът е бил бездялова СИО, а не обикновена съсобственост. Този въпрос е бил в предмета на разрешения спор и е преклудиран.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.05.2009г. по гр. дело № 529/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.