О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София 30.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3927/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. К. , гр. П., чрез пълномощника му адвокат К, срещу въззивно решение от 23.06.2008г. по гр. дело № 541/2007 г. на Пловдивския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен и материалноправен въпроси, които са решени в противоречие с ПП №1/1979г. и на установената с него практика и в противоречие на ТР №1/2000г. ОСГК и които са от значение за точното прилагане на закона, като и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Процесуалният въпрос се отнася до произнасяне по иск на непредявено от ищеца основание. Въззивната инстанция следи служебно за допустимост на първоинстанционното решение и след като тя не е обезсилила решението е постановила такова по непредявен иск, в противоречие на т.4 на ТР №1/2000г. ОСКГК.
Налице е произнасяне по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – относно обедняването в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Съдът е застъпил становище, че не е налице обедняване на ищеца, което обаче не е елемент от фактическия състав, тъй като получаването не представлява придобиване на дадена имуществена облага и няма нужда да се доказва обедняването на ищеца. Въпросът за собствеността на парите, за тяхната същност като вещи, за правната релевантност на обстоятелството дали са собствени или не на даващия ги при хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация „Й” ЕООД, оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 68/01.03.2007г. по гр.д. № 84/2006г. на Пловдивския окръжен съд и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Р. К. срещу „Й” ЕООД за заплащане на : 21 650 лева, от които 3000 лева – внесени по банкова сметка на ответника и 18 650 лева – внесени в касата на същия за периода 01.04.2003г. – 10.07.2003г., съставляващи получено от ответника без правно основание, за заплащане на 2820 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 20.01.2005г. – 28.02.2006г., иска с правно основание чл.74 ЗЗД за заплащане на 67 601,70 лева, представляващи плащания, извършени в периода 01.01.2003г. – 31.12.2003г. за погасяване задължения на ответника към трети лица, ведно с иска за заплащане обезщетение за забава за периода 20.01.2005г. – 28.02.2006г. в размер на 8 895,90 лева. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че не е установено по делото процесните плащания да са правени от ищеца с негови средства. Те представляват служебни аванси за изпълнение на конкретни задачи, възложени му от дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Същественият процесуалноправен въпрос, не е решен в случая в противоречие на ТР №1/2000г. ОСГК. Въззивният съд не е констатирал недопустимост на първоинстанционното решение в посочената от касатора част, тъй като е разгледан предявен иск съобразно посочените в исковата молба и допълнителните молби факти и обстоятелства. Дадената правна квалификация съответства на твърденията в исковата молба за извършени от ищеца плащания с негови средства към трети лица на задължения на ответното дружество по силата на вътрешни правоотношения, извън трудовото му правоотношение с ответника за длъжността „търговски представител”. Изложени са съображения за неоснователност на иск по чл.74 ЗЗД, но и на такъв по чл.59, ал.1 ЗЗД, с решаващия извод за липса на доказателства, установяващи извършени от ищеца плащания на задължения на ответника. Основанието на чл.280 ал.1,т.1 ГПК не е налице и по отношение на нъпроса за приложението на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Не съответства на изложените от въззивния съд изводи, твърдението на касатора, че въпросът за обедняването в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е поставен като съществен за изхода на спора. Решаващият извод в обжалваното решение е относно неизпълнената доказателствена тежест на ищеца да установи твърденията си, че е захранил банкова сметка на ответника със свои средства и въобще, че е дал, а ответникът получил исковите суми, без да има основание за това. Ето защо и не може да се направи извод, че въззивният съд е направил изводите си в противоречие на ПП №1/79г. относно елементите на фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Изложеното относно решаващите изводи на съда по въпроса за неоснователното обогатяване се отнася и до посочения от касатора въпрос за собствеността на парите и за същността им като вещи. Този въпрос не е съществен за изхода на спора, а доводите, които излага касаторът са неотносими към посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Следва се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2008г. по гр. дело № 541/2007 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба на Р. П. К. , гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.