О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София 11.11. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2354/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”А” ЕООД срещу въззивно решение №306 от 11.02.2008г. по гр. дело № 355/2007 г. на Великотърновския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е по предявения от касатора иск по чл.72 ЗС, че легитимирана да отговаря е общината, а не държавата като собственик на имота. В нарушение на практиката на ВКС е решен съществен материалноправен въпрос, че имотът е бил държавен към момента на извършване на строителните работи, но пасивната легитимация е на общината, която е била собственик към момента на отнемане на владението. Следователно съдът е приел в противоречие на практиката на ВКС, че пасивно легитимиран да отговаря по иск за подобрения е собственикът на имота към момента на отнемане на владението. На второ място въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно фактическия състав на чл.72 ЗС и е приел, че не е налице увеличение в стойността на имота, защото извършените строителни работи не са включени в оценката при извършването на замяната от общината през 2003г. и от друга – защото посочената от вещото лице сума 16 970 лева представлява оценени към момента на заключението строителни работи по стени и основи, които по проект са запазени в новото строителство. Налице са подобрения, използвани са при новото строителство. В противоречие с практиката на ВКС е решен и съществен материалноправен въпрос относно погасяването по давност на вземането по чл.72 ЗС като е прието, че по отношение на общината, давността тече от 1999г. и е изтекла към момента на предявяване на иска.
Ответникът по касационната жалба О. В. не изразява становище.
Ответникът по касационната жалба Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 27.07.2007г. по гр.д. № 1009/2006г. на ВКС е отменено решение № 145 от 22.05.2006г. по гр.д. № 676/2005г. на Великотърновския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
С обжалваното решение е прието, че „А” ЕООД е правоприемник на С. междукомплексно предприятие за изкупуване, търговия и услуги, гр. В.. То пък е било обособена част от ОАПС, гр. В., в чиято полза е било учредено право на строеж върху имоти пл. №№ 2* и 2907 със З. № 1* от 31.07.1986г. за построяване на скривалище към сградата на ОАПС срещу заплащане цената на правото на строеж. Издадено е разрешение за строеж на 31.07.1986г. и строителството е започнало с протокол от 04.08.1986г. за строителна линия. До 31.12.1987г. са изпълнени изкопни работи, изливане основите на стените в нулевия цикъл. Отлети са и стените на височина 2,50 м. от подовата плоча до кофража на покривната плоча. С влизане в сила на §7, т.3 и т.6 ПЗР ЗМСМА от 17.09.1991г. държавната собственост върху незастроен парцел ****е е трансформирала по силата на закона в общинска. През периода 1990г. -95г. в имота не е извършвано строителство, част от основите били заринати и той се ползвал за обществен паркинг. Със заповед № 599/1995г. на кмета на общината е постановено на основание чл.16 от ЗС, чл.100 НДИ да се изземе по административен ред парцел **** 2907, кв.23 като е посочено, че имотът е общинска собственост. С тази заповед праводателят на ищеца е бил лишен от правото да ползва изграденото от него с държавни средства незавършено строителство и владението върху твърдeните за извършени от него подобрения е прекратено. Последвали са преобразувания в ОАПС и включване в капитала на ищеца подобект „С”. С влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. е възстановена собствеността върху три имота от квартала. Извършено е и изменение на регулационния план. Извършените СМР са попаднали частично в новообразуваните УПИ * и УПИ ХІІІ, посочени като общински в заповед РД 213 от 16.03.1999г. Извършена е оценка на земята във връзка с процедура по замяна от общината с частни лица. Сключени са договори за замяна от 14.11.2003г. с трети лица. От експертизата е установено, че започналото и нереализирано строителство на ОАПС – скривалище било в начален стадий. Извършени били изкопи, фундаменти и основи, недостигащи до кота цокъл. В парцел **** е застроена монолитна жилищна сграда с 5 жилищни етажа и магазинен. При реализацията на проекта за този имот, където попадат и част от основите на скривалището на сградата на ОАПС, проектантът е предвидил да се ползват части от стени и основи, поради трудността да бъдат премахнати. При строителството в УПИ ІІІ не са ползвани части от стени и основи на скривалището. Не е установена увеличена стойност на имота, който общината е получила през 1995г. с извършените от ищеца строителни работи. Сумата 16970 лева представлява оценени от вещото лице СМР по стени, основи, които не са разрушени от новото строителство.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Позоваването на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на разрешение, дадено с обжалваното решение в противоречие на практиката на ВКС като се сочат конкретни решения. Въпросът, кой е легитимиран да отговаря по иска по чл.72 ЗС – приобретателят или собственикът на имота към момента на извършването им, по начало е съществен, но в случая не обуславя съдържанието на съдебното решение. Това се отнася и до въпроса за погасяването по давност на вземането по чл.72 ЗС, доколкото разглеждането на му е обусловено от съществуването на самото вземане. При така поставените от касатора въпроси следва да се установени, не само кои въпроси принципно са съществени, а и какво е значението на всеки един от тях както за законосъобразното решаване на конкретния правен спор, така и за уеднаквяването на съдебната практика. Това следва от института на факултативно обжалване и визираните в ГПК допълнителни изисквания за допустимост. В разглеждания случай съществен елемент от фактическия състав на чл.72 ЗС е подобрението, а именно увеличената стойност на имота вследствие на вложените труд, средства и материали от подобрителя. Прието е било от въззивния съд въз основа на неоспорената експертиза, че извършените в имота строителни работи – изкопи и изграждане на стени, не са довели до увеличаване стойността на имота. След като ищецът не е установил, че е налице увеличена стойност на имота, то приетото от въззивния съд относно това, кой е легитимиран да отговаря по исковете, съгласно дадените указания с отменителното решение на ВКС, е без значение за изхода на делото. В тази връзка и практиката на ВКС относно пасивната легитимация по иска, на която се позовава касаторът, е неотносима. Приетото от въззивния съд, че извършените СМР не представляват подобрения по смисъла на чл.72 ЗС, не е в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и с дадените с ПП №6/74г. указания, че не следва да се смесват увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение, а трябва да се изследва каква е стойността на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №306 от 11.02.2008г. по гр. дело № 355/2007 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба на ”А” ЕООД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.