О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София 30.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3950/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. и М. П. К. , гр. Б., чрез пълномощника им адвокат Х, срещу въззивно решение от 10.07.2008г. по гр. дело № 263/2008 г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по множество съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По-конкретно : неправилно е решен въпросът за субсидиарността и допустимостта на иска по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и изискването да е налице правен интерес от завеждането му; недопустимо са разгледани доводи в исковата молба, които могат да бъдат предмет само на иск по §4и ПЗР ЗСПЗЗ, преклузивният срок за предявяването на който е изтекъл; в противоречие с практиката на ВКС е решен въпрос относно изискванията за легитимация на собственика на земеделска земя, тъй като позитивното решение на поземлената комисия трябва да е придружено със скица; в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ са направени изводи по активната легитимация на ищеца като е съобразено порочно решение на Бургаския районен съд от 15.03.2006г.; незаконосъобразно е решен въпросът за придобивната давност като решението противоречи на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и на Решение № 4 от 11.03.1998г. на КС на РБ.
Ответниците по касация К. П. Д., Д. П. К. , К. П. Г. и С. П. А. , гр. Б., оспорват жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 165 от 25.02.2008г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 2085/2007г., с което е прието за установено по отношение на К. П. Д., Д. П. К. , К. П. Г. и С. П. А. , гр. Б., че К. Н. К. и М. П. К. , гр. Б., не са собственици на недвижим имот – незастроено дворно място, от 263 кв.м., находящо се в м.”Б”, землището на кв.”М”, гр. Б., представляващо имот № 148 по ПНИ по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на К. Х. , поч.1972г., и в това им качество в тяхна полза е издадено Решение от 08.05.2006г. на СОЗГ- Б. за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 21,7 дка, разположена в терен по §4. О. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост №17/1993г., издаден на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Налице е абсолютната положителна процесуална предпоставка за водене на отрицателен установителен иск относно установяване, че ответниците не са собственици на имота, тъй като те формално се легитимират като собственици на земя, попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, което ограничава ищците да придобият право по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Ответниците не са доказали правото си на собственост, тъй като липсват убедителни данни в тяхна полза да е предоставено право на ползване на земеделската земя, липсва решение по чл.11, ал.1 ПМС № 26/1987г. Не е налице и изискването на §4б, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ – ползваната земя да не е на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица, както и данни за определяне на цената по реда на §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Недоказано е и твърдението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност с оглед ограничението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Разрешеният от въззивния съд съществен правен въпрос по отношение допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ не е в противоречие с трайната практика на ВКС. Позоваването на касаторите на липса на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск поради това, че спорното право може да бъде предявено с осъдителен иск, е неоснователно. Това е така, защото в случая става въпрос за специфичен ред на защита. След като за ищците не е завършила окончателно процедурата по възстановяване правото на собственост поради това, че имотът попада в терен, в който има колизия на права между бивши собственици и бивши ползуватели по §4 ЗСПЗЗ, трансформирали правата си по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, то те разполагат само с правната възможност да предявят отрицателен установителен иск като допустимо средство за процесуална защита. С него не се търси пряка защита на възстановено в окончателен вид право на собственост /осъдителен иск по чл.108 ЗС или положителен установителен иск за правото на собственост/, тъй като не е налице активна легитимация за това с оглед решението по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, поради което за възстановяването на собствеността върху имотите са приложими чл.28 и чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Предвид формалната легитимация на ответниците и оспорването правата на ищците, то за последните е налице правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, по който ответниците следва да установят основанията, на които претендират да са собственици на имота. Изложените от въззивния съд изводи в тази насока не противоречат на приложените към касационната жалба решения на ВКС относно правния интерес от водене на установителен иск.
Неоснователни са доводите и за това, че в противоречие с трайната съдебна практика, недопустимо са разгледани от въззивния съд доводи в исковата молба, които могат да бъдат предмет само на иск по §4и ПЗР ЗСПЗЗ, преклузивният срок за предявяването на който е изтекъл. Това е така, защото решаващите изводи на въззивния съд относно правата на ответниците не са по фактическия състав на иск по §4и ПЗР ЗСПЗЗ, а във връзка с предпоставките на §4а, респ.§4б ПЗР ЗСПЗЗ /ред.бр.80/1994г./ за трансформиране правото на ползване, предоставено с акт на П. на ДС, МС, НС, в право на собственост. В тази връзка е прието, че не е била налице и хипотезата на §4б ЗСПЗЗ, поради местоположение на имота, изключващо приложението на същата разпоредба.
Не са налице и другите посочени от касатора основания за допускане на касационно обжалване на решението – произнасяне в противоречие на практиката на ВКС по съществени правни въпроси относно активната легитимация на ищците и придобивната давност, на която са се позовали ответниците. Несъответствието на съдебното решение на практиката на ВАС и на КС не е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което и посочените от касатора решения, не следва да бъдат обсъждани. Позоваването от касаторите на решение №1078/2007г. на ВКС също е неоснователно, тъй като обжалваното от тях решение не противоречи на цитираното, постановено по иск по чл.108 ЗС, какъвто не е настоящият. По начало легитимацията на собственик на земеделска земя се основава на позитивно решение на поземлената комисия, придружено със скица, но разглежданата хипотеза е различна поради незавършената реституционна процедура по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Въпросът за легитимацията на ищците не е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, вкл. Р № 487/1996г., тъй като решението на ОСЗГ е постановено след като с влязло в сила решение на Бургаския районен съд е прогласена нищожността на отказ да бъде възстановено правото на собственост върху имота и преписката е върната на ОСЗГ за разглеждане жалбата по §31 и 34 ЗИД на ЗСПЗЗ.
Въпросът за придобивната давност и за това, дали касаторите са добросъвестни владелци или не на имота, също не е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочените от касатора решения. Последните не се отнасят до хипотезата на придобиване по давност на земеделски имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ, при която е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.07.2008г. по гр. дело № 263/2008 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба на К. Н. К. и М. П. К. , гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.