О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София 30.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3531/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г., гр. С., срещу въззивно решение от 06.06.2008г. по гр. дело № 3477/2007 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение заточното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. По предявения от касатора иск по чл.2 ЗОДОВ неправилно е прието, че С. П. не е пасивно легитимирана да отговаря, тъй като дознателите са в служебни правоотношения с МВР. ТР № 3/2005г на ОСГК е възприето буквално, а не изхождайки от духа на същото. Въпросът е решен противоречиво от двете инстанции, както и от Варненския окръжен съд с решение от 22.04.2008г. Разглеждането на делото от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона като едно цяло между норма и дух, а с оглед значимостта на този вид дела, би спомогнало и за развитие на правото.
Ответникът по касация С. дирекция „П” оспорва жалбата.
Ответникът по касация П. на Република България не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 08.06.2007г. по гр.д. № 15361/2006г. на СРС в частта, с която СДП е осъдена да заплати на Г. Д. Г. сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен искът на Г. Д. Г. срещу С. Д. „П” с правно основание чл.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Прието е, че по начало отговорността по ЗОДОВ на държавния орган се обосновава в качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес. В тази връзка са и указанията на ТР №3/22.04.2005г. ОСГК. Към датата на привличане на ищеца в качеството му на уличено лице – 09.01.2006г., действа НПК от 1974г. Съгласно чл.48,ал.1 от същия разследващите органи – следователите и дознателите, са служители на МВР, независимо че осъществяват възложените им функции в териториални дирекции, които са самостоятелни ЮЛ. Столична дирекция „П” не е в служебни или трудови правоотношения с длъжностно лице, което се сочи като причинител на вредата, поради което не е легитимирана да отговаря по иска.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът се позовава на разрешение, дадено с обжалваното решение при неправилно тълкувание на задължителната практиката на ВКС – ТР № 3/2006г. Въпросът за пасивната легитимация по иска по чл.2 ЗОДОВ е съществен, но в случая не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. с указанията, дадени в т.6 на цитираното ТР на ОСГК. Съгласно т.6 пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди, причинени на граждани, е държавният орган – юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения. Ето защо са ирелевантни развитите от касатора доводи относно смисъла, в който следва да се приема цитираното тълкувателно решение, а именно че макар дознателите да са в трудови правоотношения с МВР, то отговорността следва да се понесе от структурата – самостоятелно ЮЛ, в която те изпълняват служебната си дейност. С оглед изложеното не може да се приеме, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и второто посочено в касационната жалба основание – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице противоречиво решаван съществен правен въпрос по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като цитираните от касатора решения са на двете инстанции – първа и въззивна, по настоящия спор. Приложеният диспозитив на решение на Варненския окръжен съд пък не установява наличие на влязло в сила решение, постановено по идентичен на решения по настоящия казус съществен правен въпрос, установяващ противоречивото му разрешаване.
Не са налице и третата група основания за допускане на касационно обжалване на решението – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Релевантни доводи в тази насока не са изложени. Точното прилагане на закона изисква еднообразното му тълкуване с оглед отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, а значимостта за развитие на правото, изисква такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Доводите, че правото трябва да бъде гъвкаво, да отговаря на динамиката на времето и да дава в пълна степен възможност за закрила, са неотносими към пасивната материално правна легитимация по процесния спор, а оттук и към основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.06.2008г. по гр. дело № 3477/2007 г. на Софийския градски съд по касационна жалба на Г. Д. Г., гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.