О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София 11.11. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2845/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „А” ООД, гр. С. и К. А. К. , гр. С., срещу въззивно решение от 09.07.2008 г. по гр. дело № 605/2007 г. на Смолянския окръжен съд.
„А” ООД обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на К. А. К. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите се отнасят до допустимостта на формулиране на исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни повреди чрез назоваването им от вещото лице, без да е конкретизиран искът от ищеца, включително чрез изменение по съответния ред. Разглеждането им е в нарушение или при неточно прилагане на закона – чл.98, ал.1, т.3 и 4 ГПК /отм./. Налице е и произнасянето по непредявен иск. Излагат се оплаквания и за неправилност на решението.
Кръстьо А. К. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите му за заплащане на обезщетение за претърпени от него болки и страдания вследствие на трудовата злополука. Излагат се твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата в Република България, в т.ч. и решения на ВКС – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Обезщетението следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД по справедливост с оглед претърпените вреди. В случая не е съобразена трайната съдебна практика за определяне обезщетения при травматични увреждания.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 243/03.08.2007г. по гр.д. № 989/2006г. на Смолянския окръжен съд,в частта , с която „А” ООД е осъдено да заплати на К. А. К. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, а именно за три счупвания на таза – 2000 лева, за три счупвания на гривнената става на лява ръка-1500 лева и за счупвания на лакътя на лява ръка-1500 лева, както и в частта, с която предявеният иск е отхвърлен до размера от 4500 лева за счупване на таза, до размера от 6500 лева за счупване на гривнена става и лява ръка и до размера от 2000 лева за счупване на лакътя на лява ръка. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ „А” ООД е осъдено да заплати на К. за три счупвания на таза 4500 лева, за пет счупвания на лява лъчева кост в гривнената става 6500 лева, за счупване на лакътна кост 2000 лева. В останалата част, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди : 10 000 лева за счупване ребра от лява страна на гръдния кош, 10 000 лева – за счупване прешлен на гръбначния стълб, 8000 – за счупване ябълка на левия крак, 5000 лева – изкълчване на китка и 2000 лева – комоцио, решението е оставено в сила, както и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважената част до пълния предявен размер от 30 000 лева – за счупванията на таза, 35 000 лева – за счупване на гривнената става и 20 000 лева – за счупване на лакътна кост.
По жалбата на „А” ООД. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същественият процесуалноправен въпрос,който се поставя от касатора е допустимо ли е точното формулиране на исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни повреди да става с назоваването им от вещото лице, без да е конкретизиран искът от ищеца и в тази връзка произнасяне по непредявен иск. Доводите, които излага касатора са неотносими към посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Под точното прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване с оглед отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. В случая не са развити никакви релевантни в тази насока доводи, поради което не може да се извърши преценка за наличие на така посоченото основание за допустимост на касационното обжалване.
По жалбата на К. К. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК пък на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Въпросът за точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД вр.чл.200 КТ е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие на утвърдената съдебна практика. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, продължителността на лечението, последици за здравословното състояние. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите и изхожда от страданията и загубата на морална опора, понесени от увредения. Обжалваното решение не е постановено в нарушение на цитираното ППВС, тъй като е извършена преценка на конкретните обстоятелства при определяне на обезщетението. Касаторът се позовава и на конкретни съдебни решения във връзка с поставения от него въпрос за размера на обезщетението за различни травматични увреждания. Решенията, които визират определяне на обезщетения за имуществени вреди са ирелеванти за разглеждания случай. Както бе посочено установената съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии. Приложените решения на ВКС, Великотърновския апелативен съд и др. сочат конкретно определени обезщетения за различни увреждания в различни години и при различни обстоятелства и са неотносими към разглеждания случай. Тези решения, както и развитите от касатора доводи не сочат на противоречиви съдебна практика при определяне обезщетенията по реда на чл.52 ЗЗД.
Следва се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.07.2008 г. по гр. дело № 605/2007 г. на Смолянския окръжен съд по касационни жалби на „А” ООД, гр. С. и К. А. К. , гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.