О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София 04.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2932/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” АД, гр. С., срещу въззивно решение от 21.04.2008г. по гр. дело № 2488/2006г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съдът е дал погрешно тълкуване на чл.14 ЗДС в систематическата му връзка с останалите разпоредби на глава втора и особено с чл.15 ЗДС, както и на чл.108 ЗС относно пасивната легитимация по ревандикационния иск. Тълкуването на въззивния съд на чл.14, ал.1, след изменението от 2005г. е, че ведомствата вече не са държатели на съответните имоти. Този извод е в противоречие на досегашното /преди 2005г./ схващане, че те са най-малко техни държатели. Промяната се обяснява със законодателното изменение. Следователно поставя се принципният въпрос дали и след изменението на ЗДС ведомствата са държатели на съответните недвижими имоти или държавата е и техен владелец, и техен държател. Този въпрос не е получил досега отговор от ВКС. Въпросът дали по смисъла на пар.2 ДР ЗДС ведомствата могат да бъдат държатели, е от значение за точното прилагане на закона, т.е. чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това въззивният съд е приел, че ревандикационният иск не следва да се уважава срещу държател. Тълкуването е contra legem на ясната редакция на чл.108 ЗС, относно пасивната легитимация, която обхваща не само владелеца /„който я владее”/, но и държателя /”или я държи”/. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС : Р №62 по гр.д. № 42/55г., Р № 3* по гр.д. № 6335/1956г., Р № 509 по гр.д. № 74/58г. – ОСГК.
Ответникът по касационната жалба М. на п. , оспорва същата в писмено становище.
Контролираща страна – МРРБ, не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
С обжалваното решение на Софийския градски съд е отменено решение от 31.05.2006г. по гр.д. № 4253/2004г. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен искът, предявен от „Г” АД, гр. С., срещу М. на п. , гр. С., с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху имот с площ 82 000 кв.м. по реда на ЗППДОбП /отм./ през 1996г., когато в съответствие с правомощията си по същия закон министърът на транспорта, упражняващ правата на държавата, е внесъл със заповед № РД – 09-38/15.03.1996г. в капитала на дружеството недвижимия имот. Към 1996г. имотът е бил държавна собственост, съгласно АДС № 227/94г. М. на п. обаче не е пасивно легитимирано да отговаря по гражданското правоотношение. Държавата е тази, която притежава правото на собственост върху имот № 44 с площ 216,393 дка, част от който е процесният. М. на п. е държавно учреждение, на което му е предоставено за стопанисване и управление терен с площ 219, 393 дка. То не притежава право на собственост върху големия имот с кадастрален № 44 и не е пасивно легитимиран да отговаря по ревандикационния иск. То държи имота от името на държавата. В този смисъл е и изменението на чл.15, ал.1 ЗДС /ДВ бр.32/2005г./.
Според касатора съществените в случая правни въпроси са два, но доколкото за изхода на спора от съществено значение е наличието на пасивна материално правна легитимация, то следва да се приеме, че въпросът за легитимацията по чл.14, ал.1 ЗДС се включва в основния правен въпрос за пасивната легитимация на държателя по иска по чл.108 ЗС. Даденото разрешение в обжалваното решение не съответства на утвърдената съдебна практика относно ревандикационния иск. С оглед изложеното следва да се приеме, че е налице основанието на чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с тълкуване на разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗДС /ред. ДВ бр.32/ 2005г./ не следва да се разглежда самостоятелно, тъй като така поставеният въпрос се обхваща от съществения въпрос за пасивната легитимация по ревандикационния иск на лицето, което се намира фактически в имота.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.04.2008г. по гр. дело № 2488/2006г. на Софийския градски съд по касационна жалба на „Г” АД, гр. С..
У. на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 2760,12 лева и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на П. на ІІ г.о. за насрочване след представяне на документа за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.