О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София 31.10. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2732/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З” А. , град С., срещу въззивно решение №56 от 19.02.2008 г. по гр. дело № 43/2008 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е присъдено обезщетение над размера от 30 000 лева. С това решение е оставено в сила решение № 83/02.11.2007г. по гр.д. № 244/2007г. на Разградския окръжен съд, с което Н. П. Н. е осъден да заплати на малолетния Н. Л. К. , гр. Р., чрез законния му представител К. Д. К. , 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД поради смърт на баща му Л. К. при ПТП. Решението е постановено при участието на касатора в качеството му на трето лице помагач – застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и в противоречие с трайната съдебна практика – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Обезщетението следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД по справедливост с оглед претърпените вреди. В случая то е завишено и не е съобразено с трайната съдебна практика и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот.
Ответникът по касационната жалба Н. П. Н. , гр. Р., не изразява становище.
Ответникът по касационната жалба Н. Л. К. –малолетен, представляван от законния си пердставител К. Д. К., не изразява становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Позоваването на касатора в пестеливото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на разрешение, дадено с обжалваното решение в противоречие на трайната съдебна практика, следва да се квалифицира като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът за точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие на утвърдената съдебна практика. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, а при причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите и изхожда от страданията и загубата на морална опора, понесени от увредения. Касаторът не се позовава на конкретни съдебни решения във връзка с поставения от него въпрос за размера на обезщетението за малолетното дете при смърт на негов родител като завишен и несъответствието му с икономическите условия в страната и стандарт на живот. Както бе посочено установената съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии.
Касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Под точното прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване с оглед отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. В случая обаче не са развити никакви релевантни в тази насока доводи, поради което не може да се извърши преценка за наличие на така посоченото основание за допустимост на касационното обжалване.
Следва се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №56 от 19.02.2008 г. по гр. дело № 43/2008 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба на „З” А. , град С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.