О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.60
гр.София 29.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4512/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
Ж. С. П. от гр. А., чрез пълномощника си адв. Б от гр. Ч., е подал касационна жалба вх. № 2* от 12.05.2008 год. срещу решение № 151 от 02.04.2008 год. по в.гр.дело № 62/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 177 от 14.12.2007 год. по гр.дело № 218/2007 год. на Ч. районен съд за отхвърляне на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за 23 земеделски имота в землището на с. М., общ. Чепеларе. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване на решението се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и противоречиво решаван от съдилищата материалноправен въпрос – по приложението на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Касаторът се позовава на решение № 491 от 24.09.2007 год. по гр.дело № 727/2007 год. на Смолянския районен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Нито с касационната жалба, нито с изложението към нея вх. № 3* от 16.07.2008 год., са посочени конкретни решения на Върховния касационен съд, въз основа на които да може да се извърши преценка дали въззивният съд се е отклонил от практиката на върховната съдебна инстанция, установена с тълкувателни решения и постановления, както и с константна практика на същия съд, намерила израз в идентични решения по конкретни аналогични гражданскоправни казуси. Начинът, по който е формулирано твърдяното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК-само чрез възпроизвеждане на нормата, не позволява да се извърши проверка дали е налице противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, а това означава, че липсва предпоставката за допускане на касационно обжалване по този текст на процесуалния закон.
Не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се докаже, че описаните в исковата молба земеделски земи са били собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на тяхното обобществяване чрез включването им в ТКЗС, като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането. Следва да се докажат фактите, по силата на които е била придобита собствеността /правна сделка, придобивна давност и др./. За установяване на факта, че имотът е бил включен в ТКЗС са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, като ограничението, съдържащо се в чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, след изменението на закона /ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./ се отнася само до доказване на факта на придобиване на собствеността.
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл.11, ал.2 ЗСП ЗЗ, въззивният съд е приел, че твърдението за внесени от общия наследодател земеделски имоти в ТКЗС при образуване на стопанството през 1959 година е голословно и неподкрепено с доказателства. Посочено е, че липсва индивидуализация на земеделските земи, както в исковата молба, така и в представеното като доказателство удостоверение № 138 от 11.05.2007 год. на Общинска служба „З”, гр. Ч., в които не са описани границите на имотите, за да е възможно да се установява тяхната идентичност. Следователно, един от решаващите мотиви за неоснователността на установителния иск е липсата на граници на процесните земеделски земи, като техен съществен индивидуализиращ белег. Следващият мотив за отхвърляне на претенцията е, че не само не е доказано придобиването на земеделски земи от наследодателя на ищеца по някой от способите по чл.77 ЗС, но дори липсва и твърдение от какво произтича правото на собственост на починалия на 10.05.1981 год. Спас П. С. /баща на ищеца-касатор/.
Предвид на това, противоречието между въззивното решение и представеното влязло в сила решение № 491 от 24.09.2007 год. по гр.дело № 727/2007 год. на Смолянския районен съд /постановено по иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ/, само относно правното значение на липсата на деклариране на земеделски земи в емлячния регистър от 1949 год. по силата на § 3 от У. № 573 от 28.05.1949 год. на П. на ВНС, не може да съставлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От представеното копие от решение № 491 от 24.09.2007 год. по гр.дело № 727/2007 год. на Смолянския районен съд е видно, че за разлика от процесния случай, ищците по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ са доказали придобиването на двата горски имота от наследодателя им по силата на покупко-продажба, предмет на нотариален акт от 1943 год., в който фигурират границите на двата имота.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 от 02.04.2008 год. по в.гр.дело № 62/2008 год. на Смолянския окръжен съд, по жалба вх. № 2* от 12.05.2008 год., подадена от Ж. С. П. от гр. А..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: