Определение №674 от по гр. дело №1452/1452 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 674
 
София 25.06.2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
                        Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и десета година в състав:
 
                                                          Председател :  ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                       Членове :  ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                                     ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
 
           
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова  
гр. дело №1452/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д., град П., приподписана от адвокат М. Х. , срещу въззивно решение №115 от 15.05.2009г. по гр. дело №115/2009 г. на Хасковския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по въпрос относно прилагане разпоредбата на чл.108 ЗС, решението по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложените доводи сочат на оплаквания по чл.281 ГПК – за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касация Т. М. С. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението като излага съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 98 от 10.02.2009г. по гр. д. №500/2008 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. И. Д. срещу Т. М. С. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот – 60 кв.м., част от ПИ 771955.703.9, по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на А. по кадастъра.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е общо, че съдът се произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно относно фактическия състав на чл.108 ЗС и изводите на съда, че той не е установен, поради неизпълнена от ищеца доказателствена тежест. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не следва да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №115 от 15.05.2009г. по гр. дело №115/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top