О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София 30.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 313/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. И., приподписана от адвокат М. К. , срещу въззивно решение от 19.11.2009г. по гр. дело №841/2008г. на Бургаския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е въззивният съд е допуснал нарушение по процесуалноправен въпрос – в противоречие с ТР№1/2001г., ОСГК и ТР№2/2004г.,ОСГТК не е обсъдил всички доводи и доказателства по делото. Кредитирани са само гласните доказателства пред втората инстанция. Поставят се въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства, както и за необосноваността на въззивното решение, която съгласно т.3 на ТР№2/2004г., ОСГК представлява самостоятелно основание за отмяна на решението.
Ответниците по касация К. П. Д., Д. П. К., К. П. Г. и С. П. А. оспорват касационната жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението като излагат съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 1* от 02.10.2008г. по гр. д. №2155/2007г. на Бургаския районен съд, с което по отношение на К. П. Д., Д. П. К., К. П. Г. и С. П. А. е прието за установено, че К. К. И. не е собственик на недвижим имот с площ 350 кв.м., находящ се в м.”Б”, кв.”М”, гр. Б., представляващ имот № 104 по ПНИ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Повдигнатият в случая от касатора въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и релевантните за спора доказателства не е конкретен, тъй като не визира конкретни доводи и доказателства, които не са обсъдени по реда на чл.188 ГП/ /отм./. Въпросът за необосноваността на обжалвания акт, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 19.11.2009г. по гр. дело №841/2008г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: