О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София 30.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 223/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Н. Л. и Л. Н. Л. , приподписана от адвокат З на И. Б. З. , чрез пълномощника и адв. К. Касационната жалба на В. Н. Л. и Л. Н. Л. е срещу въззивно решение от 11.07.2008г. по гр. №.. на Софийския градски съд. Касационната жалба на И. Б. З. е срещу решение от 14.10.2009г. по същото гражданско дело на Софийския градски съд, постановено по реда на чл.193 ГПК /отм./.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на В. Н. Л. и Л. Н. Л. , се сочи, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като при преценката на доказателствата, приложени по делото, въззивният съд едностранчиво се е позовал само на доказателствата на ответника. Последният не е възразил срещу правата на ищците в производството по чл.32,ал.2 ЗС срещу активната легитимация на ищците, не са провели и иск по чл.97,ал.1 ГПК /отм./. Въззивният съд е изместил въпроса за собствеността с мотиви за активната легитимация, кото изводът му, че праводателят на касаторите не е придобил правото на собственост върху ? ид.ч. от имота по давност е необоснован. Сочи се, че спорът е разрешен правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК на И. Б. З. се поставя въпрос дали подлежат на отмяна след решаване на спора нотариални актове, без да е било направено изрично искане за това, тогава, когато тези актове не са констативни, а материализират правни сделки. Поставя се и въпрос дали подлежат на отмяна нотариални актове, които засягат правата на трети лице, когато по исков път е разрешен спор, но не по иск на засегнатите от акта лица срещу лицата, ползващи се от него, а обратното – по иск от лица, които се ползват от акта срещу лица, които претендират да са засегнати от него. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна като се излагат съображения по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение от 11.07.2008г. е отменено решение от 09.02.2005г. по гр.д. №22365/2003г. на СРС в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на И. Б. Г. , И. Б. З. и П. Е. З. , предявен от В. Н. Л. и Л. Н. Л. , за предаване владението на имот – дворно място с площ 800 кв.м., находящо се в гр. С., кв.”О”, съставляващо имот пл. № 2, кв.7 по плана на София, както и в частта с която е отменен на основание чл.431,ал.2 ГПК /отм./ нотариален акт № 191/1997г. в частта му , с която И. Б. З. е призната за собственик по давност на ? ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо имот пл. №2, кв.7 по плана на София, кв.”О”. По реда на чл.208 ГПК /отм./ въззивният съд е отхвърлил предявеният от В. Н. Л. и Л. Н. Л. срещу И. Б. Г. , И. Б. З. и П. Е. З. иск с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен. С допълнително решение от 14.10.2009г., постановено по същото дело реда на чл.193 ГПК/отм./ е отхвърлена молбата на И. Б. З. за допълване на решението от 11.07.2008г. като се отмени по реда на чл.431 ГПК /отм./ нотариален акт № 108/1994г. и нотариален акт № 143/1984г., с които като собственици се легитимират ищците по делото Л. Л. и В. Л.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на В. Н. Л. и Л. Н. Л. срещу въззивно решение 11.07.2008г. по гр.. № 2530/2005г. на Софийския градски съд липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението.Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По касационната жалба на И. Б. З. срещу решението от 14.10.2009г. по същото гражданско дело, постановено по реда на чл.193 ГПК /отм./. Повдигнатият от касаторката правен въпрос дали подлежат на отмяна по реда на чл.431 ГПК 8отм./ тези нотариални актове, които не са констативни, а материализират правни сделки няма самостоятелно значение за изхода на спора. Това е така, защото решаващият извод на въззивния съд е, че по искане на ответника по иска с правно основание чл.108 ЗС, не може да се отмени нотариален акт, легитимиращ ищеца. Поставеният от ищцата въпрос във връзка с този извод – дали подлежат на отмяна нотариални актове, които засягат правата на трети лице, когато по исков път е разрешен спор, но не по иск на засегнатите от акта лица срещу лицата, ползващи се от него, а обратното – по иск от лица, които се ползват от акта срещу лица, които претендират да са засегнати от него, не обуславя допускане на касационно обжалване в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Приложените съдебни актове не дават разрешение на повдигнатия въпрос в противоречие на приетото от въззивния съд, че по молба на ответника не може да бъде отменен нотариален акт, легитимиращ ищеца като собственик по предявения от него иск с правно основание чл.108 ЗС, с оглед разпоредбата на чл.431 ГПК /отм./, която се прилага като правна последица от уважен иск за собственост.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2008г. по гр.д. № 2530/2005г. на Софийския градски съд и на решение от 14.10.2009г. по гр.д. № 2530/2005г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: