О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София 25.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 1356/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. В. и Н. И. И., приподписана от адвокат П. А. , срещу въззивно решение №1209 от 01.07.2009г. по гр. дело №1290/2009г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК – настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона, поради обстоятелството, че въпреки събраните доказателства, съдът е отхвърлил иска.
Ответникът по касация община К., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението като излага съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 100 от 27.03.2009г. по гр. д. №481/2007 г. на К. районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Х. И. В. и Н. И. И. срещу община К. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот – незастроена площ от 1560 кв.м., находяща се в източната част на УПИ – ІІ-КФГ П. и др., кв.125 по плана на гр. К..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само довод за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението.Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1209 от 01.07.2009г. по гр. дело №1290/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: