О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
София 30.07.2010г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №388/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Б., град П., подадена от пълномощника му адвокат В, срещу решение №2102 от 21.12.2009 г. по гр. д. №1571/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба община А. не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата. Те са следните: с какви доказателства следва да бъде установено отчуждаването и чия е доказателствената тежест при спор за собственост с държавата по отношение на УПИ; какво е действието и значението на отбелязването на един имот като държавен в регулационния план; записването в разписната книга към регулационния на един имот на името на несобственик има ли отчуждително и прехвърлително действие; създава ли актът за държавна собственост права; каква е формата за действителност за даряване на недвижим имот от физическо лице на държавата според действащия към момента на извършването закон и необходимо ли е съгласие за приемане на дарението и следва ли същото да бъде обективирано в същия документ, с който се дарява. Представени са решения и определения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба община А. не е заявил становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №75 от 11.07.2007 г. по гр. д. №1079/2006 г. на А. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Х. Б. срещу община А. иск за признаване за установено, че е собственик на ? идеална част от 492/3291 идеални части от поземлен имот, находящ се в град А.. В. съд е приел, че искът е неоснователен, защото ищецът е дарил на държавата процесния имот през 1956г. Дарението е валидно, тъй като е извършено в изискуемата от закона форма. Впоследствие не е могъл да го придобие по давност поради наличието на законови пречки за това – разпоредбата на чл.86 ЗС – в редакцията до 1996 г., според която не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост и разпоредбата на & 1 на Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.), според която давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатите от касатора въпроси с изключение на последните два не обуславят крайното решение. Това е така, защото решаващите изводи на въззивния съд за собствеността на процесния имот са направени въз основа на приетото за установено, че през 1956 г. ищецът е дарил на държавата процесния имот, както и поради наличие на законови пречки да го придобие по давност впоследствие. Според ТР №1/2009г.,ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Последните два повдигнати от касатора въпроси обуславят крайното решение, но от представените съдебни решения не може да бъде направен извод, че са решавани противоречиво от съдилищата, тъй като те не се отнасят до въпросите за това, при какви предпоставки дарение на недвижим имот от физическо лице на държавата е валидно. Съгласно т.3 от ТР1/2009г., ОСГТК, ВКС основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящия изхода на спора в обжалваното въззивно решение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила съдебно решение. Приложените решения касаят въпроси за продажба на недвижим имот от физическо лице на обществена организация, договор за дарение на наследствени права, които са извън предмета на разглеждания спор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2102 от 21.12.2009 г. по гр. д. №1571/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: