О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София 25.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1329/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Й., с. О., община Я., Л. област, приподписана от пълномощника и адвокат Р, срещу решение №190 от 16.07.2009 г. по гр. дело №254/2009 г. на
Ответниците по касационната жалба Й. Н. Л., М. Н. В., В. Н. В., С. Н. П., М. Н. Б., Д. В. Б., Н. Г. С., С. Ц. С., Н. Ц. З., М. Г. И., Г. И. Г., И. И. Г. и В. М. Р. не са заявили становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №96 от 28.11.2008 г. по гр. д. №42/2008 г. на Т. районен съд. С първоинстанционното решение е допусната делба на земеделски имоти и гори, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е приел, че предмет на делбата са земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решения на ОСЗ на наследниците на Й. Л. и на И. Л. , както и на наследниците на И. Л. По възражението на съделителите срещу правата на Ц. Н. , преживяла съпруга на Л. , въззивният съд е приел, че към момента на откриване на наследството на И. Л. , поч.1975г. призовани към наследяване са съпругата му Ц. Л. /поч.1979г./, която наследява с двамата му братя и една сестра и получава от наследството му 2/3 ид.ч. съобразно чл.9, ал.2 ЗН. Дяловете и са наследени от нейните наследници по реда на чл.8,ал.1 ЗН. Тя не е „преживяла съпруга” по смисъла на чл.9а ЗН.
Не са нал. предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Самата жалбоподателката сочи, че вторият повдигнат от нея въпрос е разрешен в противоречие на процесуалните правила. Изтъкваното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /ДВ №59/20.07.2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Нарушението на съществени съдопроизводствени правила при постановяване на въззивното решение би могло единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото то в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това жалбоподателката в случая е изложила твърдения не за нарушаване на собствените и права, а на съделителите Н. Г. С. и М. Н. Б. като наследници на М. А. Б. Никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма.
Другият повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение, но е решен в съотвествие със сочената практика на ВКС – ТР№1/1998 г. по тълк. дело №1/1998 г на ОСГК на ВКС. В случая Ц. В. Л. не е последващ съпруг на наследодателя И по смисъла на разпоредбата на чл.9а ЗН, тъй като не е нал. една от кумулативно посочените там предпоставки. Бракът между тях е сключен на 04.03.1943 г., т.е. преди, а не след обобществяването на процесните имоти.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №190 от 16.07.2009 г. по гр. дело №254/2009 г. на Л. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: