О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София 08.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1444/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” ЕООД, с. Р., Я. област, подадена от пълномощника му а. Е, срещу въззивно решение №130 от 14.07.2009 г. по гр. дело № 237/2009 г. на
Ответниците по касация С. Х. С., град Б., Х. Н. Н. и Г. Н. Р., двете от град Я., оспорват жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответницата по касация Н. Р. К., действаща лично и със съгласието на майка се М. К. К. и Г. Р. К., действаш чрез с. майка и з. представител М. К. К. , двамата от град Б., не са заявили становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №17 от 16.03.2009 г. по гр.д. №165/2008 г. на Е. районен съд, с което по иска на С. Х. С., Х. Н. Н. и Г. Н. Р. е признато за установено по отношение на ответниците Н. Р. К., действаща лично и със съгласието на майка се М. К. К. и Г. Р. К., действаш чрез с. майка и з. представител М. К. К. , че не са собственици на дворно място с площ от 1 580 кв.м., находящо се в с. Р., Я. област, и е уважен предявеният ревандикационен иск за същия имот от С. Х. С., Х. Н. Н. и Г. Н. Р. срещу „Р” ЕООД.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че исковете за собственост са основателни и доказани. По направеното от касатора пред първоинстанционния съд възражение за извършени подобрения в имота и за задържане на имота е приел, че не може да се произнесе предвид липсата на произнасяне по въпроса от първоинстанционния съд.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатите от касаторите въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по направеното възражение за заплащане на подобренията в имота и задържане на имота, въпреки че първоинстанционният съд не е направил това, не са от значение за изхода на спора за собственост. Те нямат самостоятелно значение за решаване на спора по същество. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд – ТР№1/2009г., ОСГТК. Поставеният правен въпрос, касае евентуално допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила и не релевантен за решаващите му изводи по иска с правно основание чл.108 ЗС във връзка с уважаването на който е поддържаното възражение за задържане до заплащане на извършени подобрения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №130 от 14.07.2009 г. по гр. дело № 237/2009 г. на Я. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: