О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№737
София 08.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №298/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К”О. , с. Н. хан, община Е., Софийска област, подадена от пълномощниците му адвокат В. И. и Р. Ф. , срещу решение №124 от 28.10.2009 г. по гр. дело №191/2009 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси за това съществува ли процесуална възможност по реда на косвения съдебен контрол да бъде преразгледана правомерността на земеделската реституция и въобще да се извършва такъв контрол върху административен акт с конститутивен ефект, какъвто акт е решението на ОСЗ. Ако съдебното решение е явно необосновано и практически липсва произнасяне на спора може ли да се приеме, че то е недопустимо или нищожно. Разпоредбата на чл.34в ЗСПЗЗ инкорпорира ли в себе си и разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ. Счита, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Е”АД, град С., оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №121 от 20.12.2008 г. по гр. д. №132/2008 г. на Ц. районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Е”АД искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот – поземлен имот с идентификатор №00878.107.469 по кадастралната карта на град А., Б. област, м. Коросиата, с площ от 4 713 кв.м., при граници: имот №00878.107.503, имот №00878.107.553 и имот №00878.107.44 и с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 22 000 лв. обезщетение за ползване за същия имот за периода 18.06.2007 г. – 03.06.2008 г. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1580/2006г. на ВКС, с което е потвърдено въззивно решение на Бургаския окръжен съд, е признато за установено по иск на ответника в настоящия процес – „Е”АД, че праводателят на ищеца А. П. не е собственик на процесния имот поради наличие хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ и с оглед разпоредбата на чл.34В ЗСПЗЗ. При това положение с продажбата на имота от П. на ищеца не е прехвърлено правото на собственост. Ищцовото дружество не е собственик на имота.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото решаващият извод на въззивният съд за собствеността на процесния имот е направен въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е по иск на настоящия ответник е признато за установено по отношение на праводателя на ищеца, че не е собственик на процесния имот. По тази причина е прието, че продажбата на чужд имот няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/. О. това изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ О. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №124 от 28.10.2009 г. по гр. дело №191/2009 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: