О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София 28.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1374/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П., град П., подадена от пълномощника му а. А, срещу решение №362 от 06.07.2009 г. по гр. дело №509/2009 г. на
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправен въпрос относно правния интерес като процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.32, ал.2 ЗС. Сочи,че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Представено е решение №660/28.11.1988 г. по гр. д. №660/1988 г. на ВС, IV г.о. Изложени са и твърдения, че решението е постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон относно направения извод за това, че клаузата за придобиване на правото на ползване и владение не е задължителна за новия приобретател, както и относно разпределяне ползването на имота без да се съобрази, че квотите на страните са различни.
Ответникът по касационната жалба „Е”ЕООД, град П., оспорва жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №407 от 30.04.2009 г. по гр. д. №315/2007 г. на П. районен съд и е разпределено между страните по делото ползването на съсобствения поземлен имот №744, включен в УПИ I – жилищно строителство и магазини в кв. 386, с площ от 331.30 кв.м. Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес за разпределение на ползването на процесния съсобствен имот, тъй като има промяна на субектите на правото на собственост и във фактическите параметри на съсобствения имот.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Жалбоподателят сочи, че последните два повдигнати от него въпроси са разрешени в противоречие на материалния и процесуалния закон. Изтъкваните от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила не могат да се използват пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Нарушението на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила при постановяване на въззивното решение би могло единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото то в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Другият повдигнат от касатора правен въпрос обуславя крайното решение. От представеното съдебно решение обаче не може да бъде направен извод, че е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като разглежданите случаи в обжалваното решение и в решението на ВС не са идентични. Освен това с определение №628 от 30.12.2008 г. по ч. гр. д. №2223/2008 г. на ВКС, I г.о., постановено по делото по реда на чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.280, ал.1 ГПК вече е прието, че предявеният иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на процесния имот е допустим и следва да бъде разгледан по същество. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.2801,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното от ответника по касация искане, на последния следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 500 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.09.2009г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №362 от 06.07.2009 г. по гр. дело №509/2009 г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. П., град П., да заплати на „Е”ЕООД, град П., разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: