3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..296
С..28.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №164/2011 г.
Образувано е по частна жалба на С. П. В., подадена от пълномощника му адвокат Н. Г., срещу определение №451 от 06.07.2010г. по гр. дело №190/2010г. на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на ввъззивно решение №190/19.04.2010г. по гр. дело №190/2010г. в частта за разноските. С това решение е отменено решение №259 от 17.12.2009г. по гр. дело №184/2008г. на Балчишкия районен съд в частта, с която на С. П. В. са присъдени деловодни разноски за разликата над 769.77 лв. до 1 990 лв. Със същото решение на Добричкия окръжен съд на С. П. В. са присъдени 640 лв. деловодни разноски за въззивното производство. В. съд е приел, че след като е обжалвано първоинстанционното решение изцяло, то не е необходимо първо да се иска и изменение на решението в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК и едва след това да се обжалва това определение пред въззивния съд. Тази процедура е приложима само когато не се обжалва самото решение по съществото на спора. Материалният интерес, който служи като база за определяне размера на дължимия минимален адвокатски хонорар за една инстанция се приравнява на цената на иска. Съобразно изхода на спора във въззивното производство на С. П. В. са присъдени 640 лв. деловодни разноски от общо 700 лв. направени такива.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това допустимо ли е обжалване на решението в частта за разноските без преди това да е поискано изменение на същото решение по реда на чл.248 ГПК, дали материалният интерес, който обуславя минималното адвокатско възнаграждение, се определя от цената на иска или от пазарната стойност на предмета на спора и дали ако страната не е представила списък на направените от нея разноски, то тя може да обжалва решението и в частта относно присъдените на другата страна разноски. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решение №190/19.04.2010г. по гр. дело №190/2010г. в частта за разноските относно отмяната на решение №259 от 17.12.2009г. по гр. дело №184/2008г. на Балчишкия районен съд за присъждане деловодни разноски за разликата над 769.77 лв. до 1 990 лв., е съобразено с трайно установена съдебна практика. Според нея страната няма право да обжалва решението само в частта за разноските, а това може да стане по реда на чл.248 ГПК. На общо основание обаче, когато се обжалва решението по съществото на спора, то може да бъде обжалвано и в частта за разноските. Материалният интерес, който служи като база за определяне размера на дължимия минимален адвокатски хонорар по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се преценява с оглед цената на иска, а не според пазарната стойност на предмета на спора. Няма изискване при обжалване на решението в частта относно присъдените на другата страна разноски да бъде представен списък на направените разноски от самия жалбоподател, тъй като такива може и да не са направени или да не се претендират.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение №451 от 06.07.2010 г. по гр. дело №190/2010 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решение №190/19.04.2010 г. по гр. дело №190/2010 г. в частта за разноските относно отмяната на решение №259 от 17.12.2009г. по гр. дело №184/2008г. на Балчишкия районен съд за присъждане деловодни разноски за разликата над 769.77 лв. до 1 990 лв. и разглеждане на частната жалба в тази част по същество.
В останалата част атакуваното решение е законосъобразно. Правилно с оглед изхода на спора във въззивното производство на жалбоподателя са присъдени и 640 лв. деловодни разноски от общо 700 лв. направени такива във въззивното производство.
Ето защо обжалваното определение в тази част трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №451 от 06.07.2010 г. по гр. дело №190/2010г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на С. П. В. за изменение на решение №190/19.04.2010г. по гр. дело №190/2010г. в частта за разноските относно отмяната на решение №259 от 17.12.2009г. по гр. дело №184/2008г. на Балчишкия районен съд за присъдените деловодни разноски за разликата над 769.77 лв. до 1 990 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №451 от 06.07.2010г. по гр. дело №190/2010г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на С. П. В. за изменение на решение №190/19.04.2010г. по гр. дело №190/2010г. относно присъждането на С. П. В. на 640 лв. деловодни разноски за въззивното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.