2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София.11.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело № 22/2011 г.
Производството е образувано по частна жалба на Р. А. К.,[населено място], срещу определение №212/25.11.2010г. по гр.д.№ 1113/2010г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл.303,ал.1 ГПК на решение № 567/10г. по гр.д.№ 1112/2009г. на Върховния касационен съд, V г.о. Сочи се, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
В обжалваното определение е прието, че молбата е недопустима, тъй като в нея, както и в допълнението към нея с дата 24.08.2010г. са изложени твърдения, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно участие като докладчик на един и същи съдия в производството по чл.288 ГПК, както и в производството по чл.290 ГПК, повлияване на съдийското убеждение от първоначално изразеното становище, изразено в определението по чл.288 ГПК, твърдения за повлияване изхода на делото в районния съд, доводи за това кои са установените обстоятелства и как трябва да бъде приложен материалният закон.
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Обжалваното определение е постановено в съответствие със закона – 307,ал.1 ГПК. Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК/2007г./ като двуфазно, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. От формулираните в молбата за отмяна доводи, както и в допълнителната „жалба” от 24.08.2010г. е видно, че се излагат както касационни оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които основания по принцип са относими към инстанционния контрол при едно невлязло в сила съдебно решение, така и разсъждения относно евентуално повлияване на съдийското убеждение в решението по чл.290 ГПК от първоначалното становище, изразено в определението по чл.288 ГПК. Изложените доводи обаче са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес.
При това положение изводите в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна са законосъобразни. Ето защо то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №212/25.11.2010г. по гр.д.№ 1113/2010г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: